No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 27

адхванй амуминн има упасаргс татх сукха-дукха-рга-двеа-бхабхимна-прамдонмда-шока-моха-лобха-мтсарйерва-мна-кут-пипсдхи-вдхи-джанма-джар-марадая.

адхвани – по пътя на материалния живот; амумин – в това; имевсички тези; упасарг – вечни трудности; татх – също така; сукхапривидно щастие; дукха – нещастие; рга – привързаност; двеа – омраза; бхая – страх; абхимна – фалшив престиж; прамда – илюзия; унмда – лудост; шока – отчаяние; моха – заблуда; лобха – алчност; мтсаря – завист; ӣря – враждебност; авамна – обида; кут – глад; пипс – жажда; дхи – изпитания; вдхи – болест; джанма – раждане; джар – старост; мараа – смърт; дая – и прочее.

Материалният живот е пълен с непреодолими трудности, които вече ти описах. Освен тях обусловената душа страда поради привидно щастие, нещастие, привързаност, омраза, страх, фалшив престиж, илюзия, лудост, отчаяние, заблуда, алчност, завист, враждебност, презрение, глад, жажда, изпитания, болести, раждане, старост и смърт.

Обусловената душа трябва да приеме всички тези състояния само за да се радва на сетивното наслаждение в материалния свят. Хората си придават важност, обявявайки се за големи учени, икономисти, философи, политици и социолози, но всъщност са невежи. Затова в Бхагавад-гӣт (7.15) те са наречени мӯха и нардхама:

на м дуктино мӯх
прападянте нардхам
мяпахта-гн
сура бхвам шрит

„Грешниците, които са много глупави; най-нисшите сред хората; тези, чието знание е отнето от илюзията и демоничните безбожници, не се отдават на мен“.

Заради глупостта си тези материалисти са наречени в Бхагавад-гӣт нардхама. Те са получили човешка форма на живот, за да се освободят от материалното робство, но вместо това още повече затъват в окаяните материални условия. Затова са нардхам, най-нисши сред хора. Някой може да попита дали учените, философите, икономистите и математиците са също нардхам. Върховната Божествена Личност отговаря – да, те са такива, защото нямат истинско знание. Горди с престижното си положение, те нямат представа как да се освободят от материалната обусловеност и да съживят своя духовен живот, изпълнен с трансцендентално блаженство и знание. Така пропиляват времето и енергията си в търсене на мнимото щастие. Това са отличителните качества на демоните. В Бхагавад-гӣт е казано, че този, който притежава демонични качества, става мӯха. Той се изпълва със завист към Върховната Божествена Личност, постоянно се ражда в демонични семейства и приема различни демонични тела. Забравя своята връзка с Ка и живот след живот води ужасно съществуване като нардхама.

« Previous Next »