ТЕКСТ 27
адхванй амуминн има упасаргс татх сукха-дукха-рга-двеа-бхабхимна-прамдонмда-шока-моха-лобха-мтсарйерва-мна-кут-пипсдхи-вдхи-джанма-джар-марадая.
адхвани – по пътя на материалния живот; амумин – в това; име – всички тези; упасарг – вечни трудности; татх – също така; сукха – привидно щастие; дукха – нещастие; рга – привързаност; двеа – омраза; бхая – страх; абхимна – фалшив престиж; прамда – илюзия; унмда – лудост; шока – отчаяние; моха – заблуда; лобха – алчност; мтсаря – завист; ӣря – враждебност; авамна – обида; кут – глад; пипс – жажда; дхи – изпитания; вдхи – болест; джанма – раждане; джар – старост; мараа – смърт; дая – и прочее.
Материалният живот е пълен с непреодолими трудности, които вече ти описах. Освен тях обусловената душа страда поради привидно щастие, нещастие, привързаност, омраза, страх, фалшив престиж, илюзия, лудост, отчаяние, заблуда, алчност, завист, враждебност, презрение, глад, жажда, изпитания, болести, раждане, старост и смърт.
Обусловената душа трябва да приеме всички тези състояния само за да се радва на сетивното наслаждение в материалния свят. Хората си придават важност, обявявайки се за големи учени, икономисти, философи, политици и социолози, но всъщност са невежи. Затова в Бхагавад-гӣт (7.15) те са наречени мӯха и нардхама:
на м дуктино мӯх
прападянте нардхам
мяпахта-гн
сура бхвам шрит
„Грешниците, които са много глупави; най-нисшите сред хората; тези, чието знание е отнето от илюзията и демоничните безбожници, не се отдават на мен“.
Заради глупостта си тези материалисти са наречени в Бхагавад-гӣт нардхама. Те са получили човешка форма на живот, за да се освободят от материалното робство, но вместо това още повече затъват в окаяните материални условия. Затова са нардхам, най-нисши сред хора. Някой може да попита дали учените, философите, икономистите и математиците са също нардхам. Върховната Божествена Личност отговаря – да, те са такива, защото нямат истинско знание. Горди с престижното си положение, те нямат представа как да се освободят от материалната обусловеност и да съживят своя духовен живот, изпълнен с трансцендентално блаженство и знание. Така пропиляват времето и енергията си в търсене на мнимото щастие. Това са отличителните качества на демоните. В Бхагавад-гӣт е казано, че този, който притежава демонични качества, става мӯха. Той се изпълва със завист към Върховната Божествена Личност, постоянно се ражда в демонични семейства и приема различни демонични тела. Забравя своята връзка с Ка и живот след живот води ужасно съществуване като нардхама.