ТЕКСТ 28
квпи дева-мя стри бхуджа-латопагӯха прасканна-вивека-вигно яд-вихра-гхрамбхкула-хдаяс тад-шравасакта-сута-духит-калатра-бхитвалока-вичеитпахта-хдая тмнам аджиттмпре 'ндхе тамаси прахиоти.
квпи – някъде; дева-мя – под влияние на илюзорната енергия; стри – в образа на приятелката или жената; бхуджа-лат – от красиви ръце, сравнени с нежни лиани в гората; упагӯха – дълбоко объркан; прасканна – загубен; вивека – интелигентността; вигна – научно знание; ят-вихра – за удоволствие на съпругата; гха-рамбха – да намери къща или жилище; кула-хдая – чието сърце е обременено; тат – от тази къща; шрая-авасакта – които са се подслонили; сута – синове; духит – дъщери; калатра – съпруга; бхита-авалока – от думите и нежните погледи; вичеита – от постъпките; апахта-хдая – чието съзнание е отнето; тмнам – себе си; аджита – неовладян; тм – чийто аз; апре – в безкраен; андхе – непрогледен мрак; тамаси – в адски условия; прахиоти – захвърлен.
Понякога обусловеното същество е привлечено от олицетворението на илюзията (неговата съпруга или приятелка) и копнее за женска прегръдка. Така то се лишава от интелигентност и знание за целта на живота. После престава да се стреми към духовно усъвършенстване и от прекомерна любов към тази жена или приятелка се старае да ѝ осигури подходящо жилище. Домашното огнище обсебва цялото му внимание, а думите, погледите и постъпките на жената и децата напълно го завладяват. Ето как обусловената душа загубва своето Ка съзнание и пропада в гъстия мрак на материалното съществуване.
Когато обусловеното същество е в прегръдките на любимата си жена, то забравя всичко за Ка съзнание и колкото повече се привързва към жена си, толкова повече се заплита в семейния живот. Бенгалският поет Банким Чандра казва, че в очите на влюбения любимата жена, дори и грозна, е винаги прекрасна. Влечението между мъжа и жената се нарича дева-м и е причина за материалното робство и на двамата. Те принадлежат на пар практи, висшата енергия на Бога, но всъщност двамата са практи, („от женски пол“). Все пак, понеже искат да се наслаждават един на друг, понякога са наричани пуруа („от мъжки пол“). В действителност никой от тях не е пуруа, само условно се обозначават с това определение. Когато мъжът и жената се съберат, те силно се привързват един към друг, към домашния уют, земята, семейните приятели и парите. Така попадат в клопката на материалното съществуване. Думите бхуджа-лат-упагӯха „прегръщан от красиви ръце, сравнявани с лиани“ посочват как започва робството на обусловената душа. Не закъснява и резултатът от сексуалното общуване – синовете и дъщерите. Това е закономерността на материалното съществуване.