No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 28

квпи дева-мя стри бхуджа-латопагӯха прасканна-вивека-вигно яд-вихра-гхрамбхкула-хдаяс тад-шравасакта-сута-духит-калатра-бхитвалока-вичеитпахта-хдая тмнам аджиттмпре 'ндхе тамаси прахиоти.

квпи – някъде; дева-мя – под влияние на илюзорната енергия; стри – в образа на приятелката или жената; бхуджа-лат – от красиви ръце, сравнени с нежни лиани в гората; упагӯха – дълбоко объркан; прасканназагубен; вивека – интелигентността; вигна – научно знание; ят-вихра – за удоволствие на съпругата; гха-рамбха – да намери къща или жилище; кула-хдая – чието сърце е обременено; татот тази къща; шрая-авасакта – които са се подслонили; сута – синове; духит – дъщери; калатра – съпруга; бхита-авалока – от думите и нежните погледи; вичеита – от постъпките; апахта-хдая – чието съзнание е отнето; тмнам – себе си; аджитанеовладян; тм – чийто аз; апре – в безкраен; андхенепрогледен мрак; тамасив адски условия; прахиоти – захвърлен.

Понякога обусловеното същество е привлечено от олицетворението на илюзията (неговата съпруга или приятелка) и копнее за женска прегръдка. Така то се лишава от интелигентност и знание за целта на живота. После престава да се стреми към духовно усъвършенстване и от прекомерна любов към тази жена или приятелка се старае да ѝ осигури подходящо жилище. Домашното огнище обсебва цялото му внимание, а думите, погледите и постъпките на жената и децата напълно го завладяват. Ето как обусловената душа загубва своето Ка съзнание и пропада в гъстия мрак на материалното съществуване.

Когато обусловеното същество е в прегръдките на любимата си жена, то забравя всичко за Ка съзнание и колкото повече се привързва към жена си, толкова повече се заплита в семейния живот. Бенгалският поет Банким Чандра казва, че в очите на влюбения любимата жена, дори и грозна, е винаги прекрасна. Влечението между мъжа и жената се нарича дева-м и е причина за материалното робство и на двамата. Те принадлежат на пар практи, висшата енергия на Бога, но всъщност двамата са практи, („от женски пол“). Все пак, понеже искат да се наслаждават един на друг, понякога са наричани пуруа („от мъжки пол“). В действителност никой от тях не е пуруа, само условно се обозначават с това определение. Когато мъжът и жената се съберат, те силно се привързват един към друг, към домашния уют, земята, семейните приятели и парите. Така попадат в клопката на материалното съществуване. Думите бхуджа-лат-упагӯха „прегръщан от красиви ръце, сравнявани с лиани“ посочват как започва робството на обусловената душа. Не закъснява и резултатът от сексуалното общуване – синовете и дъщерите. Това е закономерността на материалното съществуване.

« Previous Next »