ТЕКСТ 36
квачит кӣа-дхана шайсаншандй-упабхога-вихӣно вад апратилабдха-маноратхопагатдне 'васита-матис татас тато 'вамндӣни джанд абхилабхате.
квачит – понякога; кӣа-дхана – нямаща достатъчно пари; шай-сана-ашана-ди – удобства за сън, седене или хранене; упабхога – материално наслаждение; вихӣна – лишена от; ват – докато; апратилабдха – непостигнато; маноратха – от желанието ѝ; упагата – получено; дне – по нечестен начин; авасита-мати – чийто ум е решил; тата – заради това; тата – от това; авамна-дӣни – обиди и наказание; джант – от хората; абхилабхате – получава.
Често пъти обусловената душа няма достатъчно пари и остава без подслон и храна. Понякога дори няма на какво да седне, нито може да удовлетвори най-насъщните си нужди. С други думи, изпада в нищета и тъй като не може да преживява с честен труд, решава с измама да си присвои чуждото имущество. Тя не получава нищо освен обиди от другите и това я прави много нещастна.
Казва се, че нуждата не признава закони. Обусловената душа, лишена от средства за преживяване, е готова на всичко. Тя проси, взима заеми или краде. Но вместо желаното получава само обиди и наказания. Само най-находчивите престъпници забогатяват. И дори да забогатее по нечестен път, човек не може да избегне наказанието и хулите от страна на властите и обществеността. Има редица случаи с влиятелни хора, осъждани и хвърляни в затвора за финансови злоупотреби. Възможно е да се избегне затвора, но никой не може да избегне наказанието на Бога, Върховната Личност, който действа с посредничеството на материалната природа. Това е описано в Бхагавад-гӣт (7.14): даивӣ хй е гуа-майӣ мама м дуратя. Природата е жестока. Тя не прощава никому. Когато не зачитат природата, хората извършват всякакви греховни дейности и впоследствие си навличат много страдания.