ТЕКСТ 38
етасмин сасрдхвани нн-клешопасарга-бдхита панна-випанно ятра яс там у ха вветарас татра висджя джта джтам упдя шочан мухян бибхяд-вивадан крандан сахян гян нахямна сдху-варджито наиввартате 'дпи ята рабдха еа нара-лока-сртхо ям адхвана прам упадишанти.
етасмин – на този; сасра – на страданията; адхвани – път; нн – различни; клеша – трудности; упасарга – от изпитанията на материалното съществуване; бдхита – измъчвано; панна – понякога печели; випанна – понякога губи; ятра – в който; я – което; там – него; у ха вва – или; итара – някой друг; татра – следователно; висджя – изоставяйки; джтам джтам – новородени; упдя – приемайки; шочан – скърбящо; мухян – заблудено; бибхят – изпълнено със страх; вивадан – понякога вика силно; крандан – понякога плаче; сахян – понякога се радва; гян – пеейки; нахямна – обвързано; сдху-варджита – далече от святите личности; на – не; ева – безспорно; вартате – получава; адя апи – дори досега; ята – от когото; рабдха – започнато; еа – този; нара-лока – на материалния свят; са-артха – живите същества, които преследват истинския си интерес; ям – когото (Бог, Върховната Личност); адхвана – на пътя на материалното съществуване; прам – другия край; упадишанти – святите личности показват.
Пътят на материалния живот е осеян с много страдания и всякакви проблеми измъчват обусловената душа. Понякога тя печели, друг път губи. И в двата случая я заплашват опасности. Рано или късно обусловеното същество трябва да се раздели с баща си, който умира или го напуска; и тогава то прехвърля привързаността си към своите деца. Понякога обусловеното същество си внушава нещо и плаче от страх. Друг път, преизпълнено с радост, работи за семейството си и весело пее. Така то се оплита и забравя, че от незапомнени времена е отделено от Върховната Божествена Личност. Продължава да върви по опасния път на материалното съществуване и никога не намира щастие. Себепозналите се души приемат подслон при Върховния Бог, за да се освободят от това страшно битие. Ако не поеме пътя на предаността, човек не може да се измъкне от материалния плен. Заключението е, че никой не може да бъде щастлив в материалния живот. Ка съзнание е единственото разрешение.
Ако внимателно анализира материалистичния начин на живот, всеки разумен човек ще разбере, че на този свят няма никакво щастие. Но понеже обусловената душа върви по опасния път от незапомнени времена и не общува със святи личности, в заблуждението си тя иска да се наслаждава на материалния свят. Понякога материалната енергия ѝ дава възможност да изпита така нареченото щастие, но същевременно постоянно я наказва. В Чайтаня чаритмта е казано: дая-джане рдж йена надӣте чубя (Мадхя, 20.118). Материалистичният живот означава непрекъснато нещастие, но понякога в пролуките се промъква и малко щастие. Случва се да потопят във вода осъден престъпник и за кратко да го извадят. Цялото действие е само наказание, но той чувства известно облекчение, когато може отново да си поеме въздух. Такова е положението на обусловената душа. Ето защо всички шстри ни съветват да общуваме с предани и святи личности.
'сдху-сага', 'сдху-сага' – сарва-шстре кая
лава-мтра сдху-саге сарва-сиддхи хая
(Чайтаня чаритмта, Мадхя, 22.54)
Дори кратко общуване с предани ще освободи обусловената душа от това окаяно материално състояние. Движението за Ка съзнание предоставя на всекиго шанса да общува със святи предани. Всички членове на това движение самите трябва са съвършени сдху, за да помогнат на пропадналите обусловени души. Това е най-хуманната дейност.