No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 38

етасмин сасрдхвани нн-клешопасарга-бдхита панна-випанно ятра яс там у ха вветарас татра висджя джта джтам упдя шочан мухян бибхяд-вивадан крандан сахян гян нахямна сдху-варджито наиввартате 'дпи ята рабдха еа нара-лока-сртхо ям адхвана прам упадишанти.

етасмин – на този; сасра – на страданията; адхвани – път; нн – различни; клеша – трудности; упасарга – от изпитанията на материалното съществуване; бдхита – измъчвано; панна – понякога печели; випанна – понякога губи; ятрав който; я – което; там – него; у ха вва – или; итара – някой друг; татраследователно; висджя – изоставяйки; джтам джтам – новородени; упдя – приемайки; шочан – скърбящо; мухян – заблудено; бибхят – изпълнено със страх; виваданпонякога вика силно; крандан – понякога плаче; сахян – понякога се радва; гян – пеейки; нахямна – обвързано; сдху-варджита – далече от святите личности; нане; ева – безспорно; вартате – получава; адя апи – дори досега; ята – от когото; рабдха – започнато; еа – този; нара-лока – на материалния свят; са-артха – живите същества, които преследват истинския си интерес; ямкогото (Бог, Върховната Личност); адхвана – на пътя на материалното съществуване; прам – другия край; упадишанти – святите личности показват.

Пътят на материалния живот е осеян с много страдания и всякакви проблеми измъчват обусловената душа. Понякога тя печели, друг път губи. И в двата случая я заплашват опасности. Рано или късно обусловеното същество трябва да се раздели с баща си, който умира или го напуска; и тогава то прехвърля привързаността си към своите деца. Понякога обусловеното същество си внушава нещо и плаче от страх. Друг път, преизпълнено с радост, работи за семейството си и весело пее. Така то се оплита и забравя, че от незапомнени времена е отделено от Върховната Божествена Личност. Продължава да върви по опасния път на материалното съществуване и никога не намира щастие. Себепозналите се души приемат подслон при Върховния Бог, за да се освободят от това страшно битие. Ако не поеме пътя на предаността, човек не може да се измъкне от материалния плен. Заключението е, че никой не може да бъде щастлив в материалния живот. Ка съзнание е единственото разрешение.

Ако внимателно анализира материалистичния начин на живот, всеки разумен човек ще разбере, че на този свят няма никакво щастие. Но понеже обусловената душа върви по опасния път от незапомнени времена и не общува със святи личности, в заблуждението си тя иска да се наслаждава на материалния свят. Понякога материалната енергия ѝ дава възможност да изпита така нареченото щастие, но същевременно постоянно я наказва. В Чайтаня чаритмта е казано: дая-джане рдж йена надӣте чубя (Мадхя, 20.118). Материалистичният живот означава непрекъснато нещастие, но понякога в пролуките се промъква и малко щастие. Случва се да потопят във вода осъден престъпник и за кратко да го извадят. Цялото действие е само наказание, но той чувства известно облекчение, когато може отново да си поеме въздух. Такова е положението на обусловената душа. Ето защо всички шстри ни съветват да общуваме с предани и святи личности.

'сдху-сага', 'сдху-сага' – сарва-шстре кая
лава-мтра сдху-саге сарва-сиддхи хая

(Чайтаня чаритмта, Мадхя, 22.54)

Дори кратко общуване с предани ще освободи обусловената душа от това окаяно материално състояние. Движението за Ка съзнание предоставя на всекиго шанса да общува със святи предани. Всички членове на това движение самите трябва са съвършени сдху, за да помогнат на пропадналите обусловени души. Това е най-хуманната дейност.

« Previous Next »