ТЕКСТ 4
ятх хй ануватсара кямам апй адагдха-бӣджа кетра пунар еввапана-кле гулма-та-вӣрудбхир гахварам ива бхаватй евам ева гхшрама карма-кетра ясмин на хи кармй утсӣданти яд ая кма-караа еа васатха.
ятх – както; хи – несъмнено; ануватсарам – всяка година; кямам – разоравана; апи – въпреки; адагдха-бӣджам – в която семената не са изгорени; кетрам – нивата; пуна – отново; ева – несъмнено; вапана-кле – по време на сеитба; гулма – от храстите; та – от тревите; вӣрудбхи – от растенията; гахварам ива – като гъсталак; бхавати – става; евам – така; ева – определено; гха-шрама – семейният живот; карма-кетрам – поле на дейност; ясмин – в което; на – не; хи – несъмнено; карми утсӣданти – плодоносните дейности изчезват; ят – следователно; аям – това; кма-караа – хранилището на материални желания; еа – това; васатха – място.
Всяка година орачът разорава нивата и изкоренява плевелите. Но семената им остават в пръстта и понеже не са изгорени, отново поникват заедно с посаденото жито. Дори изкоренени в дълбоката оран, плевелите пак избуяват. Гхастха шрама (семейният живот) е като нива от плодоносни дейности. Ако желанието за семейно щастие не е напълно потушено, то избуява отново и отново. Дори да извадим камфора от глинената купа, миризмата му остава в нея. Докато не се унищожат семената на желанието, плодоносните дейности не могат да бъдат спрени.
Ако човек не устреми всичките си желания към служенето на Върховната Божествена Личност, копнежът за семеен живот ще остане дори след като е приел саннса. Някои членове на нашето общество ИСКОН от сантименталност приемат саннса, но понеже не са потушили напълно желанията си, отново се връщат към семейния живот, дори с риск да загубят авторитет и да опетнят доброто си име. Тези силни желания ще изгаснат напълно само с предано служене на Бога.