No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 40

яд апи диг-ибха-джайино яджвино йе ваи рджарая ки ту пара мдхе шайӣранн асм ева мамеям ити кта-ваирнубандх висджя сваям упасахт.

ят апи – въпреки; дик-ибха-джайина – които побеждават навсякъде; яджвина – умело извършващи големи жертвоприношения; йе – всички, които; ваи – наистина; рджа-ая – велики святи царе; ким ту – но; парам – само тази земя; мдхе – в битка; шайӣран – побеждавани; асм – на тази (земя); ева – наистина; мама – мое; иям – това; ити – разсъждаващи по този начин; кта – което предизвиква; ваира-ану-бандхм – враждебни отношения с другите; висджя – напускащи; сваям – собствения си живот; упасахт – убивани.

Много велики, святи царе с голяма вещина извършваха жертвоприношения и завладяваха други царства, но въпреки могъществото си, не успяха да постигнат любовно служене на Върховната Божествена Личност. Причина за това е тяхна неспособност да победят погрешното мислене: „Аз съм това тяло, а това е моето имущество“. Те цял живот се сражаваха с вражески царе и умряха, без да изпълнят действителната мисия на човешкия живот.

Истинската житейска мисия на обусловената душа е да възстанови забравените си отношения с Върховната Божествена Личност и да служи предано; така ще съживи своето Ка съзнание, след като напусне тялото си. Не е необходимо човек да променя заниманията си като брхмаа, катрия, вайшя или шӯдра. При всички обстоятелства, докато изпълнява предписания си дълг, той може да развива Ка съзнание просто като общува с предани, които са представители на Ка и преподават тази наука. За съжаление известните политици и обществени лидери в материалния свят само създават враждебност и не се интересуват от духовен живот. Обикновените хора търсят щастие в материалния прогрес, но накрая претърпяват поражение, защото се отъждествяват с материалното тяло и смятат за своя собственост всичко, свързано с него. Това е невежество. Всъщност нищо не им принадлежи, дори тялото. Тялото на живото същество се определя от неговата карма и ако то не работи с тялото си за удоволствие на Върховната Божествена Личност, всичките му начинания ще се провалят. Истинската цел на живота е описана в Шрӣмад Бхгаватам (1.2.13):

ата пумбхир двиджа-шрех
варшрама-вибхгаша
сванухитася дхармася
сасиддхир хари-тоаам

Наистина няма значение с какво се занимаваме. Ако успеем да удовлетворим Върховния Бог, животът ни ще бъде пълноценен.

« Previous Next »