ТЕКСТ 43
йо дустяджн дра-сутн
сухд рджя хди-спша
джахау юваива малавад
уттамашлока-лласа
я – същият Джаа Бхарата, който по-рано бе Махрджа Бхарата, син на Махрджа абхадева; дустяджн – много трудно могат да се изоставят; дра-сутн – жената и децата или разкошния семеен живот; сухт – приятели и доброжелатели; рджям – царство, което обхваща целия свят; хди-спша – това, което се намира в дълбините на сърцето; джахау – напусна; юв ева – макар и съвсем млад; мала-ват – като изпражнения; уттама-шлока-лласа – който много обичаше да служи на Върховната Божествена Личност, Уттамашлока.
В разцвета на силите си великият Махрджа Бхарата изостави всичко, защото обичаше служенето на Върховната Божествена Личност, Уттамашлока. Той напусна красивата си жена, добрите си деца, близките приятели и огромната си империя. Трудно е да се разделиш с такива богатства, но Махрджа Бхарата бе толкова извисен, че ги изостави с лекота, както човек изоставя собствените си изпражнения. Такова бе могъществото на Негово Величество.
Името на Бога е Ка, тъй като Той е толкова запленяващ, че заради него чистият предан може да изостави всичко в материалния свят, дори да му е много, много скъпо. Махрджа Бхарата бил съвършен цар, учител и император на света. Той притежавал всички материални богатства, но Ка е толкова привлекателен, че царят напълно ги забравил. Обаче се случило така, че царят се привързал към едно еленче и трябвало да се прероди като елен в следващия си живот. По великата милост на Ка той не забравил предишното си положение и разбрал как е пропаднал. В своето следващо раждане като Джаа Бхарата, царят много внимавал да не пропилява напразно енергията си и затова се преструвал на глухоням. Това му помогнало да се съсредоточи върху преданото си служене. От великия цар Бхарата трябва да се научим как да бъдем предпазливи в Ка съзнание. И най-малката небрежност може да възпрепятства преданото служене за известно време. Но всяко служене, отдадено на Върховната Божествена Личност, никога не се губи: свалпам апй ася дхармася тряте махато бхат (Бхагавад-гӣт, 2.40). Дори малкото служене, извършено с искреност, остава завинаги. В Шрӣмад Бхгаватам (1.5.17) е казано:
тяктв сва-дхарма чарамбуджа харер
бхаджанн апакво 'тха патет тато яди
ятра ква вбхадрам абхӯд амуя ки
ко вртха пто 'бхаджат сва-дхармата
Ако човек е привързан по някакъв начин към Ка, каквото и предано служене да извърши, то ще му донесе вечно благо. Дори да пропадне поради неопитност или лоша среда, той няма да изгуби плодовете на предаността си. Можем да посочим много примери – Аджмила, Махрджа Бхарата и др. Движението за Ка съзнание дава възможност на всекиго да служи предано поне за известно време. И малкото служене ще подтикне човек да се развива и да осмисли живота си.
В този стих Бог е наречен Уттамашлока. Уттама означава „най-голямата“, а шлока значи „слава“. Бог Ка притежава в пълна степен шест съвършенства, едно от които е слава. Аишваряся самаграся вӣряся яшаса шрия (Виу Пура, 6.5.74). Славата на Ка вечно нараства. Ние го възвеличаваме, като разпространяваме движението за Ка съзнание. Пет хиляди години след битката при Курукетра славата на Ка се носи по целия свят. Всички по-важни личности в света са чували за Ка, особено днес, благодарение на нашето движение. Дори хора, които не ни харесват и се опитват да ни пречат, по един или друг начин също повтарят Харе Ка. Те казват: „Трябва да накажем тези от Харе Ка“. Глупавите хора не разбират истинската стойност на движението, но самите им опити да ни критикуват ги карат да възпяват Харе Ка и това е голям успех за нас.