No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 43

йо дустяджн дра-сутн
сухд рджя хди-спша
джахау юваива малавад
уттамашлока-лласа

я – същият Джаа Бхарата, който по-рано бе Махрджа Бхарата, син на Махрджа абхадева; дустяджн – много трудно могат да се изоставят; дра-сутн – жената и децата или разкошния семеен живот; сухт – приятели и доброжелатели; рджям – царство, което обхваща целия свят; хди-спша – това,  което се намира в дълбините на сърцето; джахау – напусна; юв ева – макар и съвсем млад; мала-ваткато изпражнения; уттама-шлока-лласа – който много обичаше да служи на Върховната Божествена Личност, Уттамашлока.

В разцвета на силите си великият Махрджа Бхарата изостави всичко, защото обичаше служенето на Върховната Божествена Личност, Уттамашлока. Той напусна красивата си жена, добрите си деца, близките приятели и огромната си империя. Трудно е да се разделиш с такива богатства, но Махрджа Бхарата бе толкова извисен, че ги изостави с лекота, както човек изоставя собствените си изпражнения. Такова бе могъществото на Негово Величество.

Името на Бога е Ка, тъй като Той е толкова запленяващ, че заради него чистият предан може да изостави всичко в материалния свят, дори да му е много, много скъпо. Махрджа Бхарата бил съвършен цар, учител и император на света. Той притежавал всички материални богатства, но Ка е толкова привлекателен, че царят напълно ги забравил. Обаче се случило така, че царят се привързал към едно еленче и трябвало да се прероди като елен в следващия си живот. По великата милост на Ка той не забравил предишното си положение и разбрал как е пропаднал. В своето следващо раждане като Джаа Бхарата, царят много внимавал да не пропилява напразно енергията си и затова се преструвал на глухоням. Това му помогнало да се съсредоточи върху преданото си служене. От великия цар Бхарата трябва да се научим как да бъдем предпазливи в Ка съзнание. И най-малката небрежност може да възпрепятства преданото служене за известно време. Но всяко служене, отдадено на Върховната Божествена Личност, никога не се губи: свалпам апй ася дхармася тряте махато бхат (Бхагавад-гӣт, 2.40). Дори малкото служене, извършено с искреност, остава завинаги. В Шрӣмад Бхгаватам (1.5.17) е казано:

тяктв сва-дхарма чарамбуджа харер
бхаджанн апакво 'тха патет тато яди
ятра ква вбхадрам абхӯд амуя ки
ко вртха пто 'бхаджат сва-дхармата

Ако човек е привързан по някакъв начин към Ка, каквото и предано служене да извърши, то ще му донесе вечно благо. Дори да пропадне поради неопитност или лоша среда, той няма да изгуби плодовете на предаността си. Можем да посочим много примери – Аджмила, Махрджа Бхарата и др. Движението за Ка съзнание дава възможност на всекиго да служи предано поне за известно време. И малкото служене ще подтикне човек да се развива и да осмисли живота си.

В този стих Бог е наречен Уттамашлока. Уттама означава „най-голямата“, а шлока значи „слава“. Бог Ка притежава в пълна степен шест съвършенства, едно от които е слава. Аишваряся самаграся вӣряся яшаса шрия (Виу Пура, 6.5.74). Славата на Ка вечно нараства. Ние го възвеличаваме, като разпространяваме движението за Ка съзнание. Пет хиляди години след битката при Курукетра славата на Ка се носи по целия свят. Всички по-важни личности в света са чували за Ка, особено днес, благодарение на нашето движение. Дори хора, които не ни харесват и се опитват да ни пречат, по един или друг начин също повтарят Харе Ка. Те казват: „Трябва да накажем тези от Харе Ка“. Глупавите хора не разбират истинската стойност на движението, но самите им опити да ни критикуват ги карат да възпяват Харе Ка и това е голям успех за нас.

« Previous Next »