No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 44

йо дустяджн кити-сута-сваджанртха-дрн
прртх шрия сура-вараи садавалокм
наиччхан нпас тад-учита махат мадхудви-
севнуракта-манасм абхаво 'пи пхалгу

я – който; дустяджн – трудно може да се изостави; кити – земята; сута – деца; сва-джана-артха-дрн – роднини, богатство и красива жена; прртхм – желани; шриям – богинята на щастието; сура-вараи – от най-великите полубогове; са-дая-авалокм – чийто милостив поглед; на – не; аиччхат – желан; нпа – царят; тат-учитам – напълно подобава; махатм – на великите личности (махтмите); мадху-дви – на Бог Ка, убиеца на демона Мадху; сев-ануракта – привлечен от любовното служене; манасм – чиито умове; абхава апи – дори състоянието на освобождение; пхалгу – нищожно.

Шукадева Госвмӣ продължи: Скъпи царю, деянията на Бхарата Махрджа са наистина удивителни. Той изостави всичко, което другите мъчно биха изоставили. Напусна своето царство, съпруга и семейство. На неговите изключителни богатства завиждаха дори полубоговете, но той се отказа от тях. Съвсем естествено тази благородна личност бе велик предан. Той успя да се отрече от всичко, защото беше запленен от неописуемата красота, богатство, слава, знание, могъщество и отреченост на Върховната Божествена Личност, Ка. Ка е толкова привлекателен, че заради него човек може да се раздели и с най-скъпото си. Дори освобождението няма стойност за тези, чийто ум е привлечен от любовното служене на Бога.

Този стих потвърждава, че Ка е всепривличащ. Махрджа Бхарата бил така запленен от Ка, че изоставил цялото си материално богатство. Обикновено материалистите са много привързани към такива богатства.

ато гха-кетра-сутпта-виттаир
джанася мохо 'ям аха мамети

(Шрӣмад Бхгаватам, 5.5.8)

„Човек се привързва към своето тяло, дом, имущество, деца, роднини и богатство. Така се множат житейските илюзии и той започва да мисли от позицията на „аз и мое“.“ Влечението към материални неща несъмнено се дължи на илюзията. То няма никаква стойност, а просто отклонява обусловената душа. Човек постига успех в живота, ако е погълнат от обаянието на красотата, силата и забавленията на Ка, описани в Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам. Мвдӣте са привлечени от идеята за сливане с битието на Бога, но Ка е по-привлекателен. Думата абхава означава „да не се раждаш отново в материалния свят“. Преданият не се интересува дали ще се прероди или не. За него е достатъчно да служи на Бога независимо от обстоятелствата. Това е истинско мукти.

ӣх яся харер дсйе
карма манас гир
никхилсв апй авастхсу
джӣван-мукта са учяте

„Този, който служи на Ка със своето тяло, ум, интелигентност и слова, е освободена личност дори в материалния свят“ (Бхакти-расмта синдху, 1.2.187). Преданият, желаещ вечно да служи на Ка, се опитва по различни начини да убеди хората, че има Бог, Върховна Личност, и този Бог е Ка. Това е неговият стремеж; без значение дали е в рая, или в ада. Такъв предан се нарича уттамашлока лласа.

« Previous Next »