ТЕКСТ 46
я ида бхгавата-сабхджитвадта-гуа-кармао рджарер бхаратаснучарита свастй-аянам юя дханя яшася сваргпаваргя внушотй кхсятй абхинандати ча сарв евшиа тмана шсте на кчана парата ити.
я – всеки, който; идам – това; бхгавата – от извисени предани; сабхджита – дълбоко уважаван; авадта – чисти; гуа – чиито качества; кармаа – и дейности; рджа-е – на великия и свят цар; бхаратася – на Бхарата Махрджа; анучаритам – повествованието; свасти-аянам – извор на святост; юям – което дарява дълъг живот; дханям – увеличава богатството; яшасям – дарява слава; сваргя – дава възможност за постигане на райските планети (целта на кармӣте); апаваргям – дава освобождение от материалния свят и помага на човек да се слее с Върховния (целта на гнӣте); в – или; анушоти – винаги слуша, следвайки пътя на преданото служене; кхсяти – описва за благото на другите; абхинандати – възхвалява качествата на преданите и на Върховния Бог; ча – и; сарв – всички; ева – несъмнено; шиа – благословии; тмана – за себе си; шсте – постига; на – не; кчана – нищо; парата – от някого другиго; ити – така.
Преданите, запознати с метода на слушане и възпяване (шраваа кӣртанам), редовно говорят за възвишените качества на Бхарата Махрджа и възхваляват делата му. Ако човек смирено слуша и възпява светлия му образ, ще живее дълго и ще придобие големи материални богатства. Ще стане много прочут и лесно ще се издигне до райските планети или ще постигне освобождение, като се слее с битието на Бога. Просто като слуша, повтаря и възхвалява дейностите на Махрджа Бхарата, той ще получи всичко, което желае. Така човек може да осъществи своите материални и духовни стремежи. Не е нужно да моли никого другиго, защото, като изучава живота на царя, ще постигне желаното.
Гората на материалния живот е обобщена в тази четиринадесета глава. Думата бхававӣ се отнася до пътя на материалното съществуване. Търговецът е живото същество, дошло в гората на материалния свят да изкара пари за сетивно наслаждение. Шестте разбойници са сетивата – очи, уши, нос, език, осезание и ум. Лошият водач е заблудената интелигентност. Интелигентността е предназначена за Ка съзнание, а в материалния живот ние я отклоняваме от Ка, за да се сдобием с материални блага. Всичко принадлежи на Върховния Бог Ка, но с извратения си ум и сетива ние грабим неговата собственост и се занимаваме с наслаждение на сетивата си. Чакалите и тигрите в гората са членовете на семейството; тревите и лианите са нашите материални желания. Планинската пещера е уютният ни дом, а комарите и змиите са враговете ни. Плъховете, зверовете и лешоядите са разните крадци, които ни ограбват, а гандхарва пура, призрачното видение, е представата ни за тялото и дома. Блуждаещият огън е алчността за злато. Материалното жилище и богатство са съставките на материалното ни щастие. Вихрушката е влечението към жената, а пясъчната буря е заслепяващата страст по време на секс. Полубоговете са господарите на различните посоки, а писъците на щуреца са грубите думи, изречени от враговете зад гърба ни. Бухалът е човекът, който ни оскърбява в лицето; греховните дървета са порочните хора. Пресъхналата река символизира атеистите, които ни измъчват в този живот и в следващия. Демоните месоядци са държавните чиновници, а тръните са препятствията на материалното съществуване. Малкото удоволствие по време на секс пробужда в нас желанието да се наслаждаваме на чужди жени, а мухите символизират покровителите на жените (съпруг, свекър, свекърва и др.). Лианата е обобщен символ на жените. Лъвът е колелото на времето, а чаплите, гаргите и лешоядите са така наречените полубогове, псевдосвмӣ, йогӣ и инкарнации. Те са прекалено жалки, за да могат да ни помогнат. Лебедите са благородните брхмаи; маймуните са екстравагантните шӯдри, заети с ядене, спане, съвкупление и защита. Дърветата на маймуните са нашите домове, а слонът е смъртта. Така в тази глава е описано цялото материално съществуване.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху четиринадесета глава от Пета песен на „Шрӣмад Бхгаватам“, наречена „Материалният свят като голямата гора на наслаждението“.