No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 8

атха кадчин нивса-пнӣя-дравидй-анектмопаджӣванбхинивеша етас сасрṃавм итас тата паридхвати.

атха – по този начин; кадчит – понякога; нивса – жилище; пнӣя – вода; дравиа – богатство; ди – и прочее; анекаот различни неща; тма-упаджӣвана – необходими за поддържане на тялото; абхинивеша – изцяло погълнат; етасм – от това; сасра-аṃавм – материалният свят, който е като голяма гора; ита тата – тук и там; паридхвати – тича.

Понякога обусловената душа се втурва да си търси жилище, уютен дом, да си осигури вода и средства за поддържане на тялото. Погълната от многобройните си нужди, тя забравя всичко и непрекъснато се щура из гората на материалното съществуване.

Както бе казано по-рано, бедният търговец отива в гората да събере евтина стока, която да продаде изгодно в града. Той до такава степен е погълнат от мисълта за поддържане на тялото си, че забравя своите изначални взаимоотношения с Ка и търси само телесни удобства. Така материалните дейности стават единствено занимание за обусловената душа. Материалистът не знае истинската цел на съществуването и вечно скита из материалния свят, мъчейки се да задоволи жизнените си потребности. Без да разбира смисъла на живота, макар и получил всичко необходимо, той си създава изкуствени потребности и все повече се обърква. Умствената му нагласа е да желае нови и нови блага. Материалистът не познава тайната на природните закони. Бхагавад-гӣт (3.27) утвърждава:

практе криямни
гуаи карми сарваша
ахакра-вимӯхтм
картхам ити маняте

„Заблудена от фалшивото его, душата се мисли за извършител на дейностите, които всъщност се осъществяват от трите гуи на материалната природа“. Под влияние на похотта живото същество си създава определена умствена нагласа за наслаждение в материалния свят. Така то се оплита, приема различни тела и страда в тях.

« Previous Next »