ТЕКСТ 8
атха кадчин нивса-пнӣя-дравидй-анектмопаджӣванбхинивеша етас сасрṃавм итас тата паридхвати.
атха – по този начин; кадчит – понякога; нивса – жилище; пнӣя – вода; дравиа – богатство; ди – и прочее; анека – от различни неща; тма-упаджӣвана – необходими за поддържане на тялото; абхинивеша – изцяло погълнат; етасм – от това; сасра-аṃавм – материалният свят, който е като голяма гора; ита тата – тук и там; паридхвати – тича.
Понякога обусловената душа се втурва да си търси жилище, уютен дом, да си осигури вода и средства за поддържане на тялото. Погълната от многобройните си нужди, тя забравя всичко и непрекъснато се щура из гората на материалното съществуване.
Както бе казано по-рано, бедният търговец отива в гората да събере евтина стока, която да продаде изгодно в града. Той до такава степен е погълнат от мисълта за поддържане на тялото си, че забравя своите изначални взаимоотношения с Ка и търси само телесни удобства. Така материалните дейности стават единствено занимание за обусловената душа. Материалистът не знае истинската цел на съществуването и вечно скита из материалния свят, мъчейки се да задоволи жизнените си потребности. Без да разбира смисъла на живота, макар и получил всичко необходимо, той си създава изкуствени потребности и все повече се обърква. Умствената му нагласа е да желае нови и нови блага. Материалистът не познава тайната на природните закони. Бхагавад-гӣт (3.27) утвърждава:
практе криямни
гуаи карми сарваша
ахакра-вимӯхтм
картхам ити маняте
„Заблудена от фалшивото его, душата се мисли за извършител на дейностите, които всъщност се осъществяват от трите гуи на материалната природа“. Под влияние на похотта живото същество си създава определена умствена нагласа за наслаждение в материалния свят. Така то се оплита, приема различни тела и страда в тях.