No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 1

рджовча
уктас тва бхӯ-маалма-вишео вад дитяс тапати ятра чсау джьоти гааиш чандрам в саха дшяте.

рдж увча – Махрджа Парӣкит каза; укта – вече бе казано; тва – от теб; бхӯ-маала – на планетарната система Бхӯ-маала; ма-вишеа – точната дължина на радиуса; ват – докъдето; дитя – Слънцето; тапати – топли; ятра – където; ча – също; асау – това; джьотим – на небесните светила; гааи – множество; чандрам – Луната; в – или; саха – с; дшяте – се вижда.

Цар Парӣкит каза на Шукадева Госвмӣ: О, брхмае, ти ми обясни, че радиусът на Бхӯ-маала се простира докъдето стигат светлината и топлината на Слънцето и все още могат да се видят Луната и звездите.

В този стих се казва, че планетарната система Бхӯ-маала се простира дотам, докъдето стигат слънчевите лъчи. Според съвременните астрономически изчисления, слънчевите лъчи достигат Земята от разстояние 150 000 000 километра. Ако приемем тази информация за достоверна, то радиусът на Бхӯ-мандала е именно 150 000 000 километра. Мантрата Гятрӣ започва с думите о бхӯр бхува сва. Думата бхӯр назовава Бхӯ-маала. Тат савитур вареям: светлината на Слънцето озарява цялата Бхӯ-маала; затова се покланяме на Слънцето. Звездите, наречени накатри, не са различни слънца, както предполагат съвременните астрономи. От Бхагавад-гӣт (10.21) научаваме, че те са небесни тела, подобни на Луната (накатрм аха шашӣ). Като нея те светят с отразена слънчева светлина. Освен нашите съвременни забележителни предположения за разположението на планетите, разбираме, че небесното пространство с разнообразните си планети е изучавано много преди записването на Шрӣмад Бхгаватам. Шукадева Госвмӣ обяснява местоположението на планетарните системи и това доказва, че тази информация е била известна много, много преди беседата между него и Махрджа Парӣкит. Мъдреците от времето на ведическата цивилизация добре познавали структурата на различните планетарни системи.

« Previous Next »