ТЕКСТ 1
рджовча
уктас тва бхӯ-маалма-вишео вад дитяс тапати ятра чсау джьоти гааиш чандрам в саха дшяте.
рдж увча – Махрджа Парӣкит каза; укта – вече бе казано; тва – от теб; бхӯ-маала – на планетарната система Бхӯ-маала; ма-вишеа – точната дължина на радиуса; ват – докъдето; дитя – Слънцето; тапати – топли; ятра – където; ча – също; асау – това; джьотим – на небесните светила; гааи – множество; чандрам – Луната; в – или; саха – с; дшяте – се вижда.
Цар Парӣкит каза на Шукадева Госвмӣ: О, брхмае, ти ми обясни, че радиусът на Бхӯ-маала се простира докъдето стигат светлината и топлината на Слънцето и все още могат да се видят Луната и звездите.
В този стих се казва, че планетарната система Бхӯ-маала се простира дотам, докъдето стигат слънчевите лъчи. Според съвременните астрономически изчисления, слънчевите лъчи достигат Земята от разстояние 150 000 000 километра. Ако приемем тази информация за достоверна, то радиусът на Бхӯ-мандала е именно 150 000 000 километра. Мантрата Гятрӣ започва с думите о бхӯр бхува сва. Думата бхӯр назовава Бхӯ-маала. Тат савитур вареям: светлината на Слънцето озарява цялата Бхӯ-маала; затова се покланяме на Слънцето. Звездите, наречени накатри, не са различни слънца, както предполагат съвременните астрономи. От Бхагавад-гӣт (10.21) научаваме, че те са небесни тела, подобни на Луната (накатрм аха шашӣ). Като нея те светят с отразена слънчева светлина. Освен нашите съвременни забележителни предположения за разположението на планетите, разбираме, че небесното пространство с разнообразните си планети е изучавано много преди записването на Шрӣмад Бхгаватам. Шукадева Госвмӣ обяснява местоположението на планетарните системи и това доказва, че тази информация е била известна много, много преди беседата между него и Махрджа Парӣкит. Мъдреците от времето на ведическата цивилизация добре познавали структурата на различните планетарни системи.