ТЕКСТОВЕ 20 – 21
твад убхайор апи родхасор мттик тад-расеннувидхямн вйв-арка-саьога-випкена садмара-локбхараа джмбӯ-нада нма сувара бхавати; яд у ха вва вибудхдая саха юватибхир мукуа-каака-каи-сӯтрдй-бхараа-рӯпеа кхалу дхраянти.
тват – изцяло; убхайо апи – на двата; родхасо – бряга; – която; мттик – пръстта; тат-расена – със сока на плодовете, който образува река; анувидхямн – пропита; вю-арка-саьога-випкена – от химичната реакция с въздуха и слънчевите лъчи; сад – вечно; амара-лока-бхараам – което се използва за накитите на полубоговете, обитатели на райските планети; джмбӯ-надам нма – наречено Джмбӯ-нада; суварам – злато; бхавати – се превръща; ят – което; у ха вва – наистина; вибудха-дая – великите полубогове; саха – с; юватибхи – вечно младите си съпруги; мукуа – корони; каака – гривни; каи-сӯтра – пояси; ди – и прочее; бхараа – различни накити; рӯпеа – под формата; кхалу – безспорно; дхраянти – притежават.
Пръстта по бреговете на река Джамбӯ-надӣ попива сока, а когато въздухът и слънцето я изсушат, се образуват огромни залежи от злато, наречено Джмбӯ-нада. Майсторите в рая изработват от него най-различни накити. Затова обитателите на райските планети и младите им съпруги са окичени с пищни златни корони, гривни и колани и така се радват на живота.
По волята на Върховната Божествена Личност по речните брегове на някои планети се образува злато. Бедните земни жители с ограничени познания стават почитатели на някой т.нар. бхагавн, който може да материализира нищожно количество злато. Но от стиха разбираме, че на една от висшите планетарни системи в този материален свят пръстта по бреговете на Джамбӯ-надӣ се смесва с плодовия сок на реката и от реакцията с въздуха и слънчевите лъчи се превръща в злато. Така мъжете и жените там носят разкошни златни украшения и изглеждат много красиви. За съжаление, златните запаси на земята са оскъдни, правителствата ги съхраняват в резервен фонд, а в обращение пускат книжни пари. Банкнотите нямат истинско златно покритие, тази хартия е без стойност, но въпреки това хората са горди с материалните си постижения. Днес младите момичета и жени носят накити от пластмаса, не от злато, хората използват пластмасови съдове и принадлежности, вместо златни и се мислят за много богати. Затова човечеството в съвременната епоха е описано с думите манд суманда-матайо манда-бхг хй упадрут (Шрӣмад Бхгаватам, 1.1.10). Тоест хората са много порочни и трудно разбират величието на Върховната Божествена Личност. Те са наречени суманда-матая, защото представите им са така изопачени, че са готови да приемат за Бог всеки мошеник, изфабрикувал малко злато. А те самите, непритежаващи никакво злато, прекарват злочестия си живот в нищета.
Понякога тези злочести хора искат да се издигнат до райските планети при разкоша и великолепието, споменати в стиха. Но чистите предани на Бога изобщо не се стремят към подобен разкош. Те дори сравняват златото с яркожълто изпражнение. Шрӣ Чайтаня Махпрабху поучавал преданите да не се блазнят от златни скъпоценности и красиво облечени жени. На дхана на джана на сундарӣм: преданият не бива да се изкушава от златото, хубавите жени или престижа да има много последователи. Шрӣ Чайтаня Махпрабху искрено се молел: мама джанмани джанманӣшваре бхаватд бхактир ахаитукӣ твайи – „О, Господи, благослови ме да ти служа предано. Не искам нищо друго“. Преданият би се помолил за освобождение от материалния свят. Това е единственият му стремеж.
айи нанда-танӯджа кикара
патита м виаме бхавмбудхау
кпа тава пда-пакаджа-
стхита-дхӯлӣ-садшам вичинтая
Смиреният предан има една-единствена молба към Бога: „Моля те, избави ме от материалния свят, пълен с разнообразни материални богатства, и ми позволи да се подслоня в твоите лотосови нозе“.
Шрӣла Нароттама дса хкура се моли:
х х прабху нанда-сута, вабхну-сут-юта,
кару караха еи-бра
нароттама-дса кая, н хелиха рг-пя,
том вине ке чхе мра
„О, Господи, сине на Нанда Махрджа, ти стоиш пред мен с любимата си Шрӣматӣ Рдхрӣ, дъщерята на Вабхну. Приеми ме като прашинка в твоите лотосови нозе. Моля те, не ме отхвърляй, защото нямам друго убежище“.
А Прабодхнанда Сарасватӣ посочва, че издигнатото положение на полубоговете, украсени със златни корони и накити, е просто една фантасмагория (три-даша-пӯр кша-пупяте). Техните богатства не привличат предания. Той се стреми да бъде прашинка в лотосовите нозе на Бога.