No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 23

 хй упаюджнн мукха-нирвсито вю самантч чхата-йоджанам анувсаяти.

 – които (потоците от мед); хи – наистина; упаюджннм – на тези, които пият; мукха-нирвсита вю – дъхът от устата; самантт – навсякъде; шата-йоджанам – чак на сто йоджани (хиляда и триста километра); анувсаяти – се изпълват със сладък мирис.

Вятърът разнася аромата от устата на хората, които са пили меда, и насища с благоухание земята на сто йоджани наоколо.

« Previous Next »