Само този, който общува с предани на Бога, може да разбере съдържанието на тази глава. Затова шстрите препоръчват общуването с предани. Това е по-добро дори от живеенето по бреговете на Ганг. Сърцата на чистите предани са изпълнени с възвишени чувства и с всичките добродетели на полубоговете. А в сърцата на неотдадените няма и помен от добри качества, защото тези хора са увлечени от външната илюзорна енергия на Бога. Добре е да следваме стъпките на преданите и да приемем Върховната Божествена Личност като единствен обект за обожание. Всеки би трябвало да приеме това предложение и да служи на Бога. В Бхагавад-гӣт (15.15) се казва: ведаиш ча сарваир ахам ева ведя – да се почита Върховната Божествена Личност, Ка, това е целта, с която се изучават Ведите. Ако у човека, изучил ведическите писания, не се пробуди забравената любов към Върховния Бог, всичките му усилия са били напразни – само си е загубил времето. Вместо да развие привързаност към Бога, той подхранва привързаността си към семейния живот в материалния свят. Поуката от тази глава е, че трябва да се изостави семейния живот и да се приеме подслон в лотосовите нозе на Бога.