ТЕКСТ 21
тася те пда-сарорухрхаа
никмайет скхила-кма-лампа
тад ева рсӣпситам ӣпсито 'рчито
яд-бхагна-ч бхагаван пратапяте
– жената, която; тася – на него; те – на теб; пда-сароруха – на лотосовите нозе; архаам –обожанието; никмайет – силно желае; с – тази жена; акхила-кма-лампа – въпреки че има всякакви материални желания; тат – това; ева – само; рси – ти даваш; ӣпситам – друга желана благословия; ӣпсита – очаквана; арчита – почитан; ят – от което; бхагна-ч – тази, която желае други неща, освен твоите лотосови нозе и заради това стига до отчаяние; бхагаван – Господи; пратапяте – страда.
Скъпи Господи, Ти веднага изпълняваш желанията на жената, която обожава твоите лотосови нозе с чиста любов. Дори една жена да те почита с някаква користна цел, Ти пак изпълняваш желанията ѝ, но накрая тя е съкрушена и ридае. Човек не бива да обожава твоите лотосови нозе заради някаква материална облага.
Шрӣла Рӯпа Госвмӣ описва преданото служене с думите анбхилит-шӯня гна-кармдй-анвтам. Върховната Божествена Личност не бива да се обожава с материално желание за успех в плодоносните дейности или умозрителните разсъждения. Да служим в лотосовите нозе на Бога, значи да му служим така, както Той иска. Затова начинаещият предан е длъжен да почита Бога според строгите изисквания на духовния учител и шстрите. Като служи по този начин, той постепенно се привързва към Ка и щом първоначалната му любов към Бога се пробуди, започва да му служи спонтанно, без никаква корист. Това състояние на преданост е съвършеното отношение към Бога. Върховният сам се грижи за нуждите и безопасността на своя предан. В Бхагавад-гӣт (9.22) Ка дава следното обещание:
ананш чинтаянто м
йе джан парюпсате
те нитбхиюктн
йога-кема вахмй ахам
Върховният Бог лично се грижи за всекиго, изцяло посветен на предано служене. Бог запазва това, което той има, и му осигурява онова, от което се нуждае. Тогава защо да безпокоим Бога с материалните си желания? Такива молитви са напълно излишни.
Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура отбелязва, че преданият, молещ Бога да изпълни някое негово желание, не е сакма бхакта (користен). Ка казва в Бхагавад-гӣт (7.16):
чатур-видх бхаджанте м
джан суктино 'рджуна
рто джигсур артхртхӣ
гнӣ ча бхаратарабха
„О, най-добър сред Бхратите, четири вида благочестиви хора започват да ми служат предано – нещастните, желаещите богатство, любознателните и търсещите знание за Абсолюта“. рта и артхртхӣ, които се обръщат към Върховната Божествена Личност за утеха от страданията си или за пари, не са сакма бхакти, въпреки че изглеждат такива. Те са начинаещи предани, без достатъчно знание. По-нататък в Бхагавад-гӣт Ка казва: удр сарва еваите – те са възвишени души (удр). В началото преданият може да таи в сърцето си някое желание, но постепенно то ще изчезне. Шрӣмад Бхгаватам (2.3.10) повелява:
акма сарва-кмо в
мока-кма удра-дхӣ
тӣвреа бхакти-йогена
яджета пуруа парам
„Изпълнен с желания, свободен от желания или стремящ се към освобождение, интелигентният човек с всички средства трябва да обожава върховното цяло, Божествената Личност“.
Дори ако някой иска нещо материално, би трябвало да моли само Бога да изпълни желанието му. Ако се обърне към някой полубог, той става наа-буддхи, лишен от здрав разум. Ка казва в Бхагавад-гӣт (7.20):
кмаис таис таир хта-гн
прападянте 'ня-деват
та та ниямам стхя
практ ният сва
„Хората, изгубили интелигентността си поради материални желания, почитат полубоговете и следват предписанията за обожание според собствената си природа“.
Позовавайки се на своя опит, Лакмӣдевӣ казва на всички предани, които се обръщат към Бога с материални молби, че това не е необходимо, защото Той е Кмадева. Тя съветва всеки просто да му служи без никакви подбуди. Бог, Върховната Личност, знае мислите ни, Той се намира във всяко сърце и с течение на времето ще изпълни всичките ни желания. Затова нека се уповаваме единствено на преданото служене и да не безпокоим Бога с материалните си молби.