ТЕКСТ 23
са тва мампй ачюта шӣри вандита
кармбуджа ят твад-адхйи стватм
бибхари м лакма варея мя
ка ӣшварасйехитам ӯхиту вибхур ити
са – това; твам – ти; мама – на мен; апи – също; ачюта – о, непогрешими; шӣри – на главата; вандитам – обожаван; кара-амбуджам – твоята лотосова ръка; ят – която; тват – от теб; адхйи – поставена; стватм – на главите на преданите; бибхари – ти пазиш; мм – мен; лакма – като знак на гърдите си; варея – о, обожаеми; мя – с измама; ка – който; ӣшварася – на върховно могъщия господар; ӣхитам – желанията; ӯхитум – да разбере с логически разсъждения; вибху – е способен; ити – така.
О, непогрешими, твоята лотосова длан е извор на всички благословии. Затова чистите предани я обожават, а Ти милостиво поставяш ръка на главите им. Аз също искам да докоснеш с ръка главата ми, защото, макар да носиш моя символ от златни линии на гърдите си, тази чест само поражда в мен фалшива гордост. Ти проявяваш истинската си милост към своите предани, не към мен. Естествено, Ти си върховният абсолютен господар и никой не може да разбере твоите помисли.
На много места в шстрите се споменава, че Бог, Върховната Личност, е по-благоразположен към своите предани, отколкото към съпругата си, която винаги е на гърдите му. В Шрӣмад Бхгаватам (11.14.15) е казано:
на татх ме приятама
тма-йонир на шакара
на ча сакарао на шрӣр
наивтм ча ятх бхавн
Ка открито заявява, че неговите предани са му по-скъпи от Брахм, Шива, Бог Сакараа (изначалната причина на творението), богинята на щастието и дори от собственото му Аз. Пак в Шрӣмад Бхгаватам (10.9.20) Шукадева Госвмӣ отбелязва:
немам виричо на бхаво
на шрӣр апй ага сашра
прасда лебхире гопӣ
ят тат прпа вимуктидт
Върховният Бог, дарителят на освобождение, е по-милостив към гопӣте, отколкото към Брахм, Шива и дори богинята на щастието – собствената му съпруга, която е винаги до него. А в Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (10.47.60) се казва:
ня шрийо 'га у нитнта-рате прасда
свар-йоит налина-гандха-руч куто 'н
рсотсаве 'ся бхуджа-даа-гхӣта-каха-
лабдхши я удагд враджа-сундарӣм
„Гопӣте получиха от Бога благословии, непостижими нито за Лакмӣдевӣ, нито за красивите танцьорки на райските планети. По време на танца раса, Бог прояви благоволението си към най-щастливите гопӣ, като обви с ръце раменете им и танцува с всяка поотделно. Никой не може да се сравнява с гопӣте, получили безпричинната милост на Бога“.
В Чайтаня чаритмта е казано, че никой не може да получи истинската милост на Върховната Божествена Личност, ако не върви по стъпките на гопӣте. Дори богинята на щастието не успяла да получи същата милост, макар да се подложила на сурови въздържания в продължение на много години. В Чайтаня чаритмта (Мадхя, 9.111 – 131) Бог Шрӣ Чайтаня Махпрабху разговаря на тази тема с Вйекаа Бхаа. Богът попита Вйекаа Бхаа: „Почитаната от от теб богиня на щастието Лакмӣ, вечно се намира на гърдите на Нряа; тя без съмнение е най-вярната жена в цялото творение. А моят Бог е Шрӣ Ка, пастир на крави. Защо Лакмӣ, една толкова предана жена, иска да общува с моя Бог? Тя изостави трансценденталното щастие във Ваикуха и дълго време изпълнява обети, строги предписания и безброй отречения“.
Вйекаа Бхаа отговори: „Бог Ка и Бог Нряа не се различават, но дейностите на Ка са по-привлекателни, защото са пълни със забавления. Те доставят голямо удоволствие на шактите на Ка. Тъй като Ка и Нряа са една и съща личност, общуването на Лакмӣ с Ка не нарушава целомъдрието ѝ. Нещо повече, тя с голяма радост търсеше това общуване. Богинята на щастието съзнаваше, че нейният обет за вярност няма да бъде накърнен от връзката ѝ с Ка. Освен това, като се вижда с Ка, тя ще може да се наслади на благотворния танц раса. Какво лошо има в желанието ѝ да се наслаждава с Ка? Защо се шегуваш с предаността ѝ?“.
Бог Чайтаня Махпрабху каза: „Знам, че богинята на щастието е безгрешна, но въпреки това не бе допусната в танца раса. Това научаваме от свещените писания. Учителите на ведическото знание срещнали Бог Рмачандра в Даакрая и могли да вземат участие в този танц, след като извършили големи отречения. Кажи ми защо тогава богинята на щастието Лакмӣ не получи такава възможност?“.
Вйекаа Бхаа отговори: „За мен тази история си остава необяснима загадка. Аз съм обикновено живо същество. Интелигентността ми е ограничена, освен това винаги съм обезпокоен. Как мога да разбера забавленията на Върховния Бог? Те са по-дълбоки от милиони океани“.
Бог Чайтаня отвърнал: „Бог Ка има едно особено качество. Той привлича сърцата на всички със сладостта на съпружеската си любов. Като следва примера на жителите от планетата Враджалока, т.е. Голока Вндвана, човек може да се подслони в лотосовите нозе на Шрӣ Ка. Но жителите на тази планета не знаят, че Бог Ка е Върховната Божествена Личност. Нанда Махрджа, Яшоддевӣ и гопӣте нямат представа, че Ка е Върховният Бог и се отнасят към него като към свой скъп син и възлюбен. Майка Яшод го смята за свой син и понякога дори го завързва за дървения хаван. Неговите приятели, пастирчетата, мислят, че Той е обикновено момче и се качват на гърба му. В Голока Вндвана никой не желае нищо друго освен да обича Ка“.
Заключението е, че не можем да общуваме с Ка, без да сме получили милостта на жителите на Враджабхӯми. Ако искаме Ка лично да ни спаси, трябва да служим на жителите на Вндвана, които са негови чисти предани.