No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 23

са тва мампй ачюта шӣри вандита
кармбуджа ят твад-адхйи стватм
бибхари м лакма варея мя

ка ӣшварасйехитам ӯхиту вибхур ити

са – това; твам – ти; мама – на мен; апи – също; ачюта – о, непогрешими; шӣри – на главата; вандитам – обожаван; кара-амбуджам – твоята лотосова ръка; ят – която; тват – от теб; адхйи – поставена; стватм – на главите на преданите; бибхари – ти пазиш; мм – мен; лакма – като знак на гърдите си; варея – о, обожаеми; мя – с измама; ка – който; ӣшварася – на върховно могъщия господар; ӣхитам – желанията; ӯхитум – да разбере с логически разсъждения; вибху – е способен; ити – така.

О, непогрешими, твоята лотосова длан е извор на всички благословии. Затова чистите предани я обожават, а Ти милостиво поставяш ръка на главите им. Аз също искам да докоснеш с ръка главата ми, защото, макар да носиш моя символ от златни линии  на гърдите си,  тази чест само поражда в мен фалшива гордост. Ти проявяваш истинската си милост към своите предани, не към мен. Естествено, Ти си върховният абсолютен господар и никой не може да разбере твоите помисли.

На много места в шстрите се споменава, че Бог, Върховната Личност, е по-благоразположен към своите предани, отколкото към съпругата си, която винаги е на гърдите му. В Шрӣмад Бхгаватам (11.14.15) е казано:

на татх ме приятама
тма-йонир на шакара
на ча сакарао на шрӣр

наивтм ча ятх бхавн

Ка открито заявява, че неговите предани са му по-скъпи от Брахм, Шива, Бог Сакараа (изначалната причина на творението), богинята на щастието и дори от собственото му Аз. Пак в Шрӣмад Бхгаватам (10.9.20) Шукадева Госвмӣ отбелязва:

немам виричо на бхаво
на шрӣр апй ага сашра
прасда лебхире гопӣ

ят тат прпа вимуктидт

Върховният Бог, дарителят на освобождение, е по-милостив към гопӣте, отколкото към Брахм, Шива и дори богинята на щастието – собствената му съпруга, която е винаги до него. А в Десета песен на Шрӣмад Бхгаватам (10.47.60) се казва:

ня шрийо 'га у нитнта-рате прасда
свар-йоит налина-гандха-руч куто 'н
рсотсаве 'ся бхуджа-даа-гхӣта-каха-

лабдхши я удагд враджа-сундарӣм

Гопӣте получиха от Бога благословии, непостижими нито за Лакмӣдевӣ, нито за красивите танцьорки на райските планети. По време на танца раса, Бог прояви благоволението си към най-щастливите гопӣ, като обви с ръце раменете им и танцува с всяка поотделно. Никой не може да се сравнява с гопӣте, получили безпричинната милост на Бога“.

В Чайтаня чаритмта е казано, че никой не може да получи истинската милост на Върховната Божествена Личност, ако не върви по стъпките на гопӣте. Дори богинята на щастието не успяла да получи същата милост, макар да се подложила на сурови въздържания в продължение на много години. В Чайтаня чаритмта (Мадхя, 9.111 – 131) Бог Шрӣ Чайтаня Махпрабху разговаря на тази тема с Вйекаа Бхаа. Богът попита Вйекаа Бхаа: „Почитаната от от теб богиня на щастието Лакмӣ, вечно се намира на гърдите на Нряа; тя без съмнение е най-вярната жена в цялото творение. А моят Бог е Шрӣ Ка, пастир на крави. Защо Лакмӣ, една толкова предана жена, иска да общува с моя Бог? Тя изостави трансценденталното щастие във Ваикуха и дълго време изпълнява обети, строги предписания и безброй отречения“.

Вйекаа Бхаа отговори: „Бог Ка и Бог Нряа не се различават, но дейностите на Ка са по-привлекателни, защото са пълни със забавления. Те доставят голямо удоволствие на шактите на Ка. Тъй като Ка и Нряа са една и съща личност, общуването на Лакмӣ с Ка не нарушава целомъдрието ѝ. Нещо повече, тя с голяма радост търсеше това общуване. Богинята на щастието съзнаваше, че нейният обет за вярност няма да бъде накърнен от връзката ѝ с Ка. Освен това, като се вижда с Ка, тя ще може да се наслади на благотворния танц раса. Какво лошо има в желанието ѝ да се наслаждава с Ка? Защо се шегуваш с предаността ѝ?“.

Бог Чайтаня Махпрабху каза: „Знам, че богинята на щастието е безгрешна, но въпреки това не бе допусната в танца раса. Това научаваме от свещените писания. Учителите на ведическото знание срещнали Бог Рмачандра в Даакрая и могли да вземат участие в този танц, след като извършили големи отречения. Кажи ми защо тогава богинята на щастието Лакмӣ не получи такава възможност?“.

Вйекаа Бхаа отговори: „За мен тази история си остава необяснима загадка. Аз съм обикновено живо същество. Интелигентността ми е ограничена, освен това винаги съм обезпокоен. Как мога да разбера забавленията на Върховния Бог? Те са по-дълбоки от милиони океани“.

Бог Чайтаня отвърнал: „Бог Ка има едно особено качество. Той привлича сърцата на всички със сладостта на съпружеската си любов. Като следва примера на жителите от планетата Враджалока, т.е. Голока Вндвана, човек може да се подслони в лотосовите нозе на Шрӣ Ка. Но жителите на тази планета не знаят, че Бог Ка е Върховната Божествена Личност. Нанда Махрджа, Яшоддевӣ и гопӣте нямат представа, че Ка е Върховният Бог и се отнасят към него като към свой скъп син и възлюбен. Майка Яшод го смята за свой син и понякога дори го завързва за дървения хаван. Неговите приятели, пастирчетата, мислят, че Той е обикновено момче и се качват на гърба му. В Голока Вндвана никой не желае нищо друго освен да обича Ка“.

Заключението е, че не можем да общуваме с Ка, без да сме получили милостта на жителите на Враджабхӯми. Ако искаме Ка лично да ни спаси, трябва да служим на жителите на Вндвана, които са негови чисти предани.

« Previous Next »