No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 26

антар бахиш чкхила-лока-плакаир
ада-рӯпо вичарасй уру-свана
са ӣшварас тва я ида ваше ‚наян

нмн ятх друмайӣ нара стриям

анта – вътре; бахи – вън; ча – също; акхила-лока-плакаи – от водачите на различните планети, общества, царства и пр.; ада-рӯпа – невидян; вичараси – ти странстваш; уру – много велик; свана – чиито звуци (ведическите мантри); са – Той; ӣшвара – върховният повелител; твам – ти; я – който; идам – това; ваше – подчинени; анаят – е накарал; нмн – с различни имена като брхмаа, катрия, вайшя и шӯдра; ятх – именно така; друмайӣм – направена от дърво; нара – човек; стриям – кукла.

Както кукловодът направлява своите танцуващи кукли, а съпругът – съпругата си, така Ти, Господи, управляваш всички живи същества във вселената: брхмаи, катрии, вайши и шӯдри. Макар да се намираш в сърцето на всекиго като върховен свидетел и ръководител; макар да си извън всичко, така наречените водачи на съсловия, общности и държави не могат да те осъзнаят. Само тези, които слушат звуците на ведическите мантри, успяват да те оценят.

Върховният Бог е антарбахи – намира се във всичко и извън всичко. Човек трябва да превъзмогне илюзията, причинена от божествената външна енергия, и да осъзнае неговото външно и вътрешно присъствие. В Шрӣмад Бхгаватам (1.8.19) Шрӣматӣ Кунтӣдевӣ описва появяването на Ка с думите нао нядхаро ятх – „като актьор, облечен за представление“. В Бхагавад-гӣт (18.61) Ка казва: ӣшвара сарва-бхӯтн хд-деше 'рджуна тихати – „Арджуна, Върховният Бог се намира във всяко сърце“. Бог е в сърцето на всекиго, а също и извън всичко. В сърцето Той е Свръхдушата, инкарнацията, която ни наставлява и наблюдава. И макар че Върховният живее в собствените им сърца, глупавите хора казват: „Аз не мога да видя Бога. Моля, покажете ми го“.

Всички са във властта на Върховната Божествена Личност, досущ като марионетки, направлявани от кукловод, или като жена, напътствана от съпруга си. Жената е сравнена с кукла (друмайӣ), защото не е независима. Тя винаги трябва да е под опеката на мъж. Но водени от фалшива гордост, определена категория жени искат да бъдат независими. Не само жените, всички живи същества са практи (от женски род) и затова са зависими от Върховния Бог, както Ка сам обяснява в Бхагавад-гӣт (апареям итас тв ан практи виддхи ме парм). Живото същество никога не е независимо. При всички обстоятелства то зависи от милостта на Бога. Върховният е създал подразделенията в човешкото общество – брхмаи, катрии, вайши и шӯдри – с повелята да изпълняват отредените им правила и задължения. Така членовете на обществото винаги остават подчинени на неговата воля. И въпреки това в глупостта си някои хора отричат съществуването на Бога.

Себепознание означава да разбереш подчинената си позиция по отношение на Бога. Ако постигнеш това просветление, ти се отдаваш на Върховната Божествена Личност и си свободен от плена на материалната енергия. С други думи, докато живото същество не се отдаде в лотосовите нозе на Бога, материалната енергия в многобройните си разновидности ще продължи да го манипулира. Никой в материалния свят не може да отрече, че е подчинен. Върховният Бог, Нряа, който е отвъд материалното битие, властва над всички. Този факт се потвърждава от следната ведическа мантра: еко ха ваи нряа сӣт. Глупавите хора мислят, че Нряа е на нивото на обикновеното материално съществуване. Те не разбират естествената изначална позиция на живото същество, затова измислят названия като даридра-нряа, свмӣ-нряа или митх-нряа. Но Нряа е същинският, върховният господар на всички. Това духовно прозрение се нарича себепознание.

« Previous Next »