No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 6

ведн югнте тамас тирасктн
расталд йо н-турага-виграха
пратдаде ваи кавайе 'бхичате
тасмаи намас те 'витатхехитя ити

ведн – четирите Веди; юга-анте – в края на хилядолетието; тамас – от демона, олицетворение на невежеството; тирасктн – откраднати; расталт – от най-нисшата планетарна система (Растала); я – който (Бог, Върховната Личност); н-турага-виграха – приемайки образа на човек с конска глава; пратдаде – върна; ваи – наистина; кавайе – на най-великия поет (Брахм); абхи-чате – когато ги поиска; тасмаи – на него (Хаягрӣва); нама – смирени почитания; те – на теб; авитатха-ӣхитя – чиито усилия никога не се провалят; ити – така.

В края на хилядолетието олицетвореното невежество прие образа на демон, открадна всички Веди и ги завлече на нисшата планета Растала. Но Върховният Бог в образа на Хаягрӣва спаси Ведите и ги предаде на Брахм по негова молба. Поднасям смирените си почитания на Върховния Бог, чиято решителност е несломима.

Ведическото знание е вечно, но невинаги е проявено в материалния свят. Щом хората потънат в дълбоко невежество, то изчезва. Тогава Бог Хаягрӣва или Бог Матся го спасяват и с течение на времето Брахм отново го разпространява. Брахм е доверен представител на Върховния и когато помолил за скъпоценното ведическо знание, Бог изпълнил молбата му.

« Previous Next »