ТЕКСТ 9

Ето един стих, описващ ваиава:

Като дърво на желанието, един ваиава може да удовлетвори всекиго, подслонил се в лотосовите му нозе. Прахлда Махрджа е типичен ваиава. Той се молел не за себе си, а за всички живи същества – добродетелни, завистливи и злонамерени. Непрекъснато мислел за добруването на злодеи като Хираякашипу, неговия баща. Не поискал нищо за себе си, само помолил Бога да прости на демоничния му баща. Така постъпва един ваиава, желаещ доброто на цялата вселена.

Шрӣмад Бхгаватам и бхгавата дхарма са предназначени за хора, освободени от завист (парама нирматсарм). Затова Прахлда Махрджа се моли: кхала прасӣдатм – „Нека всички завистливи хора се смирят“. Завистта е нещо естествено в материалния свят, но ако се освободи от нея, човек става щедър и великодушен и се грижи за благополучието на другите. Всеки, който се заеме с Ка съзнание и служене на Бога, пречиства сърцето си от завистта (манаш ча бхадра бхаджатд адхокадже). Затова трябва да помолим Бог Нсихадева да се настани в сърцата ни. Бахир нсихо хдайе нсиха: „Нека Бог Нсихадева влезе в най-съкровеното кътче на моето сърце, унищожавайки пагубните ми наклонности. Нека умът ми се пречисти, за да мога спокойно да служа на Бога и да донеса мир на света“.

Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура е написал ценен коментар към този стих. Когато се молим на Бога, Върховната Личност, винаги искаме някаква благословия от него. Така постъпват дори чистите предани (никма), както виждаме от примера на Чайтаня Махпрабху в Шикака:

„О, сине на Махрджа Нанда (Ка), аз съм твой вечен слуга, но някак си съм попаднал сред океана на раждане и смърт. Моля те, спаси ме от този океан и ми позволи да стана прашинка в твоите лотосови нозе“. В друга молитва Бог Чайтаня казва: мама джанмани джанманӣшваре бхаватд бхактир ахаитукӣ твайи – „Нека живот след живот служа с чиста любов и преданост в твоите лотосови нозе“. С молитвата о намо бхагавате нарасихя, Прахлда Махрджа моли Бога за благословия, но тъй като е велик ваиава, не иска нищо за лично сетивно наслаждение. Първото му желание е свастй асту вишвася: „Нека да се възцари щастие във вселената“. Той помолил Бога да бъде милостив към всички, дори към крайно злонамерения му баща. Чакя Паита казва, че има два вида злобни създания: змии и завистници като Хираякашипу, които по природа мразят всички, дори собствените си бащи и синове. Хираякашипу ненавиждал малкия си син, Прахлда, но той помолил Бога да благослови демоничния му баща. Хираякашипу тормозел преданите, но Прахлда се надявал по милостта на Бога баща му и другите подобни на него демони да превъзмогнат злобата си и да прекратят тормоза (кхала прасӣдатм). За съжаление, такива хора (кхала) трудно се променят. Единият вид кхала, змията, може да се укроти с мантри или с билки (мантрауадхи-ваша сарпа кхала кена нивряте), но нищо не може да умилостиви завистливия злобен човек. Затова Прахлда Махрджа се молел всички завистливи хора да се смирят и да помислят за доброто на ближния си.

Ако движението за Ка съзнание се разпространи в целия свят и по милостта на Ка всички го приемат, сърцата на завистниците ще се променят. Всеки ще се грижи за благополучието на другите. Прахлда Махрджа казва в молитвата си: шива митхо дхи. При материалните дейности всеки завижда на другите, но в Ка съзнание никой не завижда на никого; всеки се стреми да помогне на другите. Затова Прахлда Махрджа се моли хората да облагородят умовете си, като ги съсредоточат в лотосовите нозе на Ка (бхаджатд адхокадже). Пак в Шрӣмад Бхгаватам (са ваи мана ка-падравиндайо) и в Бхагавад-гӣт (18.65) (ман-ман бхава мад-бхакта) се казва, че човек трябва постоянно да мисли за лотосовите нозе на Бог Ка. Тогава сърцето непременно ще се пречисти (чето-дарпаа-мрджанам). Материалистите мислят само за сетивно наслаждение, но Прахлда Махрджа се моли милостта на Бога да промени това. Ако те неотклонно мислят за Ка, всичко ще бъде наред. Някой може да каже, че ако всички мислят за Ка, тогава вселената ще се опразни – всички ще се завърнат у дома, при Бога. Но Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура казва, че това е невъзможно, защото живите същества са безброй. Ако движението за Ка съзнание освободи една група живи същества, друга група отново ще изпълни вселената.