No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 10

вча пара чараа-паджара-титтирӣ
брахманн арӯпа-мукхар шавма тубхям
лабдх кадамба-ручир ака-виака-бимбе
ясм алта-паридхи ква ча валкала те

вчам – звънките трели; парам – само; чараа-паджара – на звънчетата по глезените; титтирӣм – птици титтири; брахман – о, брхмае; арӯпа – без форма; мукхарм – могат ясно да се чуят; шавма – чувам; тубхям – твои; лабдх – получили; кадамба – като цветето кадамба; ручи – прекрасен цвят; ака-виака-бимбе – на красивите закръглени бедра; ясм – върху които; алта-паридхи – колан от живи въглени; ква – къде; ча – също; валкалам – наметка; те – твоя.

О, брхмае, чувам звънчетата на глезените ти. Сякаш в тях чуруликат птици титтири. Не мога да ги видя, но ясно долавям трелите им. Забелязвам разкошните ти закръглени бедра с приказния цвят на цветята кадамба, а кръстът ти е обрамчен с колан от живи въглени. Изглежда си забравил да се облечеш.

Обладан от страст, гнӣдхра загледал съблазнителните бедра на Пӯрвачитти и тънкия ѝ кръст. Когато един мъж погледне жена с похотливо желание, той търси лицето ѝ, гърдите, талията. Защото жената го привлича най-напред с това – с красивото си лице, заоблените гърди и тънката талия. Пӯрвачитти била облечена в ефирна жълта коприна и бедрата ѝ приличали на цветята кадамба. Коланът на талията ѝ се увивал като наниз от живи въглени. Тя била напълно облечена, но заслепен от похотта си, гнӣдхра я попитал защо е дошла гола.

« Previous Next »