No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 22

гнӣдхро рджтпта кмнм апсарасам евнудинам адхи-манямнас тас салокат шрутибхир аврундха ятра питаро мдаянте.

гнӣдхра – гнӣдхра; рдж – царят; атпта – незадоволен; кмнм – със сетивно наслаждение; апсарасам – небесната жена (Пӯрвачитти); ева – несъмнено; анудинам – ден след ден; адхи – все повече; манямна – мислейки; тас – за нея; са-локатм – издигане на същата планета; шрутибхи – от Ведите; аврундха – получи; ятра – където; питара – прадедите; мдаянте – се наслаждават.

Когато Пӯрвачитти си замина, похотливите желания на цар гнӣдхра съвсем не бяха утолени и той постоянно мислеше за нея. И естествено, както повеляват Ведите, след смъртта си царят отиде на същата планета, където бе небесната му съпруга. Тази планета се нарича Питлока и на нея щастливо живеят питите, прадедите.

Ако човек постоянно мисли за нещо, след смъртта си ще получи тяло, свързано с обекта на мислите му. Махрджа гнӣдхра постоянно мислел за Питлока, планетата, на която се прибрала жена му. И след смъртта си достигнал същата планета, за да живее отново с нея. В Бхагавад-гӣтсе казва:

я я впи смаран бхва
тяджатй анте калеварам
та там еваити каунтея
сад тад-бхва-бхвита

„Каквото състояние на съществуване помни човек, когато напуска тялото си, такова състояние ще постигне“ (Бхагавад-гӣт, 8.6). Можем да направим естественото заключение, че ако постоянно мислим за Ка и постигнем пълно Ка съзнание, ще се издигнем на планетата Голока Вндвана, вечната обител на Ка.

« Previous Next »