ТЕКСТ 25
яснудсям евсмат-питмаха кила вавре на ту сва-питря яд уткутобхая пада дӣямна бхагавата парам ити бхагаватопарате кхалу сва-питари.
яся – на когото (Бога, Върховната Личност); анудсям – служенето; ева – несъмнено; асмат – наш; пит-маха – дядо; кила – естествено; вавре – прие; на – не; ту – но; сва – собствено; питрям – бащино имущество; ят – което; ута – несъмнено; акута-бхаям – безстрашие; падам – положение; дӣямнам – предложено; бхагавата – отколкото Върховната Божествена Личност; парам – друго; ити – така; бхагават – от Върховната Божествена Личност; упарате – когато бе убит; кхалу – именно; сва-питари – собственият му баща.
Бали Махрджа каза: Моят дядо, Прахлда Махрджа, единствен разбираше какво е истинското благо. След смъртта на баща му, Хираякашипу, Бог Нсихадева предложи на Прахлда неговото царство и дори искаше да го дари с освобождение от материалното робство, но Прахлда отказа. Той смяташе освобождението и материалния разкош за пречки в преданото служене и че подобни дарове от Върховния Бог не са истинската му милост. Затова вместо да приеме плодовете на карма и гна, Прахлда Махрджа само помоли Бога да бъде слуга на негов слуга.
Шрӣ Чайтаня Махпрабху ни учи, че чистият предан трябва да се смята за слуга на слугата на слугата на Върховния Бог (гопӣ-бхарту пада-камалайор дса-дснудса). Според ваиавската философия, човек дори не бива да бъде непосредствен слуга на Бога. Прахлда Махрджа можел да получи всички блага, произтичащи от издигнато положение в материалния свят, и даже освобождението да се слее с Брахман, но той не приел тези благословии. Единственото му желание било да служи на слугата на слугата на Бога. Затова Бали Махрджа казва, че дядо му Прахлда Махрджа наистина разбирал какво е истинското благо.