ТЕКСТ 10
мӯрти на пуру-кпа бабхра саттва
сашуддха сад-асад ида вибхти татра
ял-лӣл мга-патир даде 'навадм
дту сваджана-мансй удра-вӣря
мӯртим – различни форми на Върховната Божествена Личност; на – върху нас; пуру-кпа – от изключителна милост; бабхра – прояви; саттвам – съществуване; сашуддхам – напълно трансцендентален; сат-асат идам – това материално проявление на причина и следствие; вибхти – блести; татра – в когото; ят-лӣлм – чиито забавления; мга-пати – господарят на живите същества, който е като лъв (царят на животните); даде – учеше; анавадм – без материално замърсяване; дтум – да плени; сва-джана-манси – умовете на своите предани; удра-вӣря – който е най-щедър и могъщ.
Това проявление от фина и груба материя съществува във Върховната Божествена Личност. От безпричинна милост към своите предани Бог приема многообразни трансцендентални форми. Върховният е великодушен и притежава цялото мистично могъщество. За да плени умовете на преданите си и да зарадва сърцата им, Той се появява в различни въплъщения и представя множество забавления.
Шрӣла Джӣва Госвмӣ е превел този стих по следния начин: „Бог, Върховната Личност, е причината на всички причини. По негова воля грубите и фините материални елементи влизат във взаимодействие. Той се явява в различни инкарнации само за да зарадва чистите си предани“. Например Върховният се появил в трансценденталното въплъщение на Бог Варха (глиган) само за да достави удоволствие на своите предани, повдигайки Земята от океана Гарбходака.