ТЕКСТ 3
яся ха в ида кленопасаджихӣрато 'мара-вирачита-ручира-бхрамад-бхрувор антареа скарао нма рудра екдаша-вю̄хас трй-акас три-шикха шӯлам уттамбхаянн удатихат.
яся – на когото; ха в – наистина; идам – този (материален свят); клена – след време; упасаджихӣрата – пожелае да разруши; амара – от гняв; вирачита – създаден; ручира – много красив; бхрамат – движейки; бхруво – двете вежди; антареа – между; скараа нма – наречен Скараа; рудра – инкарнация на Шива; екдаша-вю̄ха – който има единайсет разширения; три-ака – три очи; три-шикхам – който има три точки; шӯлам – тризъбец; уттамбхаян – повдигайки; удатихат – появи се.
По време на унищожението, когато Бог Анантадева пожелае да разруши цялото творение, Той леко се разгневява. Тогава от мястото между веждите му изниква триокият Рудра с тризъбец в ръка. Този Рудра, наречен още Скараа, е въплъщение на единайсетте рудри, инкарнации на Шива. Той се появява, за да унищожи цялото творение.
При всяко сътворение живите същества получават възможността да приключат заниманията си като обусловени души. Когато пропуснат тази възможност и не се завърнат у дома, при Върховния, Бог Сакараа се разгневява. Поради неговия гняв единайсетте рудри, разширения на Шива, излизат измежду веждите му и всички заедно опустошават цялото творение.