No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 5

ясяива хи нга-рджа-кумря шиа шснш чрв-ага-валая-виласита-вишада-випула-дхавала-субхага-ручира-бхуджа-раджата-стамбхев агуру-чандана-кукума-пакнулепенвалимпамнс тад-абхимаршанонматхита-хдая-макара-дхваджвеша-ручира-лалита-смитс тад-анургамада-мудита-мада-вигхӯритруа-карувалока-наяна-ваданравинда саврӣа кила вилокаянти.

яся – чиито; ева – несъмнено; хи – наистина; нга-рджа-кумря – неомъжените принцеси на змийските царе; шиа – благословията; шсн – надявайки се на; чру – очарователни; ага-валая – по повърхността на тялото му; виласита – сияйно; вишада – безупречно чист; випула – дълги; дхавала – бели; субхага – знак за сполука; ручира – прекрасни; бхуджа – по ръцете му; раджата-стамбхеу – като сребърни колони; агуру – от алое; чандана – сандалова; кукума – шафранова; пака – от паста; анулепена – с балсам; авалимпамн – намазвайки; тат-абхимаршана – от допира с крайниците му; унматхита – възбудени; хдая – в сърцата им; макара-дхваджа – на Купидон; веша – заради промъкването; ручира – прелестна; лалита – изящна; смит – чиято усмивка; тат – негова; анурга – от привързаност; мада – от опиянението; мудита – пленен; мада – опиянен от благоразположение; вигхӯрита – въртящи се; аруа – розови; каруа-авалока – поглеждайки добронамерено; наяна – очи; вадана – и лице; аравиндам – като лотоси; са-врӣам – със свян; кила – наистина; вилокаянти – те виждат.

Ръцете на Бог Ананта са привлекателно дълги, обкичени с гривни и изцяло духовни. С белотата си приличат на сребърни колони. Когато красивите принцеси на змийските царе, надявайки се да спечелят благословията на Бога, намазват ръцете му с балсам от агуру, сандалова паста и кукума, допирът с него пробужда у тях сладострастни желания. Разбирайки мислите им, Бог ги поглежда със снизходителна усмивка, а те се изчервяват от свян, че Той е узнал желанията им. После грациозно се усмихват и поглеждат разхубавеното лотосово лице на Бога с червеникавите му очи, леко блуждаещи от опиянение и озарени от любов към своите предани.

Когато мъж и жена докосват телата си, у тях естествено се пробуждат сладострастни желания. От този стих става ясно, че подобно усещане съществува и в духовните тела. И Бог Ананта, и жените, които му доставяли удоволствие, имали духовни тела. Тоест всички усещания изначално съществуват в духовното тяло. Същото утвърждава и Веднта сӯтра: джанмдй яся ята. Във връзка с това Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура разяснява, че думата ди означава ди-раса – изначалното чувство на похот, родено от Върховния. Но разликата между духовната похот и материалната похот е като разликата между златото и желязото. Само достигналият висше духовно осъзнаване може да разбере обмяната на сладострастни чувства между Рдх и Ка или между Ка и девойките от Враджа. Ето защо човек без достатъчно опит и задълбочени духовни прозрения не бива да обсъжда страстните чувства на Ка и гопӣте. Но ако някой е искрен и чист предан, докато говори за любовните чувства между гопӣте и Ка, материалната похот в сърцето му напълно изчезва и той бързо напредва в духовния живот.

« Previous Next »