Тази глава описва светлата личност на цар Нбхи, най-големия син на цар гнӣдхра. Махрджа Нбхи се подложил на сурови въздържания, за да създаде добри синове. Заедно със съпругата си той извършил много жертвоприношения и обожавал Бог Виу, господаря на всички жертвоприношения. Бог, Върховната Личност, изключително милостив към своите предани, бил много доволен от отреченията на Махрджа Нбхи. Той лично се появил пред царя в четириръката си форма и жреците на жертвоприношенията отправили молитвите си към него. Те молели за син като Бога и Виу се съгласил да се появи от утробата на Мерудевӣ, съпругата на цар Нбхи, и да се въплъти като цар абхадева.