No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 14

ко в иха те 'парджито 'парджита мянавасита-падавнвта-матир виая-виа-ранвта-практир анупсита-махач-чараа.

ка в – кой е този; иха – в материалния свят; те – на теб; апарджита – непобеден; апарджита – от непобедимата; мя – илюзорна енергия; анавасита-падавя – чийто път не може да бъде определен; анвта-мати – чиято интелигентност не е объркана; виая-виа – на материалното наслаждение, което е като отрова; рая – от течението; анвта – непокрит; практи – чиято природа; анупсита – който не се покланя; махат-чараа – лотосовите нозе на велики предани.

Скъпи Господи, ако не се покланя в лотосовите нозе на великите предани, човек ще бъде объркан и победен от илюзорната енергия. Кой не е бил завличан от отровните вълни на материалното наслаждение? Твоята илюзорна енергия е непобедима. Неведоми са нейните пътища и никой не може да разбере как действа тя.

Махрджа Нбхи имал желание да извърши големи жертвоприношения, за да зачене син. Той искал да има син, равен на Върховната Божествена Личност, но това желание, като всяко материално желание – голямо или нищожно – е възникнало под влияние на м. Преданият не желае нищо за свое сетивно наслаждение. Преданост означава липса на материални желания (анбхилит-шӯня). Всеки е подчинен на влиянието на м, всеки е оплетен в материални копнежи и Махрджа Нбхи не правел изключение. Свободата от влиянието на м е постижима само със служене на великите предани (махач-чараа-сев). Без преклонение към лотосовите нозе на велик предан тя е невъзможна. Шрӣла Нароттама дса хкура пише: чи, ваиава-сев нистра пйечхе кеб – „Кой се е освободил от ноктите на м, без да е служил в лотосовите нозе на ваиава“. М е апарджита и влиянието ѝ също е апарджита. Бхагавад-гӣт (7.14) утвърждава:

даивӣ хй е гуа-майӣ
мама м дуратя

„Тази моя божествена енергия, състояща се от трите гуи на материалната природа, се преодолява трудно“.

Само един предан може да преодолее могъщото влияние на м. Нямало нищо лошо в желанието на Махрджа Нбхи да има син. Той искал синът му да бъде като Върховния Бог, най-съвършения син. Като общува с предан на Бога, човек престава да желае материални богатства. Това се казва и в Чайтаня чаритмта (Мадхя, 22.54):

'сдху-сага' 'сдху-сага' сарва-шстре кая
лава-мтра сдху-саге сарва-сиддхи хая

и в Мадхя лӣл, 22.51:

махат-кп вин кона карме 'бхакти' ная
ка-бхакти дӯре раху сасра нахе кая

Ако човек наистина иска да се освободи от влиянието на м и да се върне вкъщи, при Бога, трябва да общува със сдху (предан). Така отсъждат всички писания. И това се случва дори при мимолетно общуване с чистия предан. Без негова милост няма освобождение. Общуването с чистия предан е безспорно необходимо, за да се започне любовно служене на Бога. Така че без сдху-сага, благословията на велик предан, никой не може да се освободи от робството на м. В Шрӣмад Бхгаватам (7.5.32) Прахлда Махрджа казва:

наи матис твад урукрамгхри
спшатй анартхпагамо яд артха
махӣяс пда-раджо-'бхиека
никичанн на вӣта ват

Никой не може да стане предан на Бога, ако не поръси главата си с праха от нозете на велик предан (пда-раджо-'бхиекам). Великият предан е никичана; той не желае да се наслаждава на материалния свят. Човек трябва да приеме подслон при него, за да развие неговите качества. Такъв предан е вечно свободен от ноктите и влиянието на м.

« Previous Next »