ТЕКСТ 15
яд у ха вва тава пунар адабхра-картар иха самхӯтас татрртха-дхи мандн нас тад яд дева-хелана дева-деврхаси смйена сарвн пративохум авидум.
ят – защото; у ха вва – наистина; тава – твои; пуна – отново; адабхра-карта – о, Господи, който извършваш много необикновени дела; иха – тук, на жертвената арена; самхӯта – поканен; татра – следователно; артха-дхим – които се стремят да изпълнят материалните си желания; манднм – не много интелигентни; на – на нас; тат – това; ят – което; дева-хеланам – неуважение към Върховната Божествена Личност; дева-дева – Бог на боговете; архаси – молим те; смйена – заради безпристрастието ти; сарвн – всичко; пративохум – прости; авидум – на нас, дълбоко невежите.
О, Господи, Ти извършваш големи чудеса. А нашият единствен стремеж с това пищно жертвоприношение бе да измолим син от теб; явно интелигентността ни не е много висока. Ние не можем да определим крайната цел на живота. Безспорно извършихме голямо оскърбление в лотосовите ти нозе, като те поканихме на тази незначителна церемония, водени от материални подбуди. Затова, о, Боже на боговете, безпристрастен и безкрайно милостив, молим те да ни простиш прегрешението.
Жреците наистина се чувствали нещастни от това, че повикали Върховния Бог от Ваикуха по такъв маловажен повод. Чистият предан не би желал ненужно да безпокои Бога. Бог се занимава с най-различни дейности и чистият предан не иска да го вижда по собствена прищявка, само заради сетивното си наслаждение. Той се уповава изцяло на Божията милост и когато Бог е доволен, може да го види лице в лице. Дори полубогове като Брахм и Шива не виждат Бога. С поканата си към Върховния, жреците на Нбхи Махрджа постъпили не особено интелигентно. Но от безпричинната си милост Той дошъл. А те го помолили да им прости.
Свещените писания не одобряват обожанието за материална полза. Както се казва в Бхагавад-гӣт (7.16):
чатур-видх бхаджанте м
джан суктино 'рджуна
рто джигсур артхртхӣ
гнӣ ча бхаратарабха
„О, най-добър сред Бхратите, четири вида благочестиви хора започват да ми служат предано – нещастните, желаещите богатство, любознателните и търсещите знание за Абсолюта“.
Човек се посвещава на бхакти, когато страда или има нужда от средства, или когато се стреми да разбере Абсолютната Истина. Но хората, които се обръщат към Върховния Бог с такива мотиви, не са истински предани. И все пак те са смятани за благочестиви (суктина), защото търсят Абсолютната Истина, Върховната Божествена Личност. Такива хора не познават многообразните дейности и забавления на Бога и ненужно го безпокоят с молбите си за материални блага. Но Той е толкова великодушен, че изпълнява желанията на тези просяци. Чистият предан е анбхилит-шӯня – служенето му към Бога е безкористно; а м, под формата на карма или гна, не му влияе. Винаги готов да изпълни Божията повеля, той не мисли за себе си. Жреците на жертвоприношението (твиджа) добре различавали карма от бхакти и понеже смятали, че са под влиянието на карма, плодоносните дейности, помолили Бога за прошка. Те знаели, че са го повикали по незначителна причина.