No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 17

шрӣ-бхагавн увча
ахо батхам айо бхавадбхир авитатха-гӣрбхир варам асулабхам абхичито яд амутмаджо ма садшо бхӯд ити мамхам евбхирӯпа каивалд атхпи брахма-вдо на м бхавитум архати мамаива хи мукха яд двиджа-дева-кулам.

шрӣ-бхагавн увча – Върховната Божествена Личност каза; ахо – уви; бата – много съм доволен; ахам – Аз; ая – о, велики мъдреци; бхавадбхи – от вас; авитатха-гӣрбхи – чиито слова са истинни; варам – за благословия; асулабхам – много трудно може да се получи; абхичита – помолен; ят – това; амуя – на цар Нбхи; тма-джа – син; ма садша – като мен; бхӯт – нека да бъде; ити – така; мама – мой; ахам – Аз; ева – само; абхирӯпа – равностоен; каивалт – единствен; атхпи – въпреки това; брахма-вда – словата, изговорени от благородни брхмаи; на – не; м – лъжливи; бхавитум – да станат; архати – трябва; мама – мои; ева – несъмнено; хи – защото; мукхам – уста; ят – това; двиджа-дева-кулам – класата на чистите брхмаи.

Върховната Божествена Личност отговори: О, велики мъдреци, Аз наистина съм много доволен от молитвите ви. Вие сте напълно прави. Помолихте ме да благословя цар Нбхи със син като мен, а това е много трудно. Аз съм Върховната Личност, единствен и неповторим, никой не е равен на мен и затова е невъзможно да се намери друго подобно същество. Но вие сте достойни брхмаи и думите ви трябва да се сбъднат. Брхмаите, надарени с истински брахмински качества, са все едно собствената ми уста.

Думата авитатха-гӣрбхи означава „тези, чиито думи не могат да се обезсилят“. Благодарение на ведическите предписания, брхмаите (двиджа, два пъти родените) получават привилегията да станат могъщи почти колкото Върховния. Казаното от един брхмаа при никакви обстоятелства не може да се отмени или промени. Според Ведите брхмаите са устата на Върховната Божествена Личност; затова във всички церемонии им се предлага храна (брхмаа-бходжана), защото се смята, че когато един брхмаа яде, самият Върховен Бог яде. По същия начин това, което каже един брхмаа, не може да се промени. То трябва да се случи. Мъдреците, жреци от жертвоприношението на Махрджа Нбхи, били не просто брхмаи – със своите качества те се равнявали на девите, полубоговете, и дори на самия Бог. Ако не беше така, как щяха да повикат Виу на жертвената арена? Бог е един, Той не принадлежи на тази или онази религия. В Кали юга различните религиозни секти смятат, че техният Бог се различава от Бога на останалите, но това е невъзможно. Бог е един, но се възприема от различни гледни точки. В този стих думата каивалт посочва, че Върховният Бог няма съперници. Има само един Бог. В Шветшватара Упаниад (6.8) се казва: на тат-самаш чбхядхикаш ча дяте – „Никой не му е равен или по-велик от него“. Това е определението за Бог.

« Previous Next »