ТЕКСТ 20
бархии тасминн ева виудатта бхагавн парамарибхи прасдито нбхе прия-чикӣра тад-авародхяне мерудев дхармн даршайиту-кмо вта-рашанн шраманм ӣм ӯрдхва-мантхин шукла тануввататра.
бархии – на жертвената арена; тасмин – това; ева – по този начин; виу-датта – о, Махрджа Парӣкшит; бхагавн – Върховната Божествена Личност; парама-ибхи – от великите и; прасдита – удовлетворен; нбхе прия-чикӣра – за да зарадва цар Нбхи; тат-авародхяне – в съпругата му; мерудевм – Мерудевӣ; дхармн – религиозните принципи; даршайиту-кма – желаейки да покаже как се изпълняват; вта-рашаннм – на саннсӣте (които нямат почти никакви дрехи); шраманм – на внапрастхите; ӣм – на великите мъдреци; ӯрдхва-мантхинм – на брахмачрӣте; шукла танув – в изначалната си духовна форма, която е отвъд проявленията на материалната природа; авататра – се появи като въплъщение.
О, Виудатта (Парӣкит Махрджа), Върховният Бог бе доволен от великите мъдреци, присъстващи на жертвоприношението. Ето защо реши лично да покаже как трябва да се спазват религиозните принципи (следвани от брахмачрӣ, саннсӣ, внапрастхи и гхастхи в техните ритуали) и да изпълни желанието на Махрджа Нбхи. Той се появи като син на Мерудевӣ в изначалната си духовна форма, която е отвъд проявленията на материалната природа.
При своята поява, или въплъщение в материалния свят, Върховният не приема тяло, оформено от трите проявления на материалната природа (саттва-гуа, раджо-гуа и тамо-гуа). Философите мвдӣ твърдят, че безличностният Бог се появява в този материален свят, като приема тяло в саттва-гуа. Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ обяснява думата шукла – „изтъкан от шуддха-саттва“. Бог Виу идва в своята шуддха-саттва форма. Шуддха-саттва е саттва-гуа, но без никакви замърсявания. В материалния свят дори проявлението на доброто (саттва-гуа) носи примеси на раджо-гуа и тамо-гуа. Когато саттва-гуа не е замърсена от раджо-гуа и тамо-гуа, тя се нарича шуддха-саттва. Саттва вишуддха васудева-шабдитам (Шрӣмад Бхгаватам, 4.3.23). Това е равнището васудева; там може да бъде осъзнат Всудева, Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣт (4.7) самият Шрӣ Ка казва:
яд яд хи дхармася
глнир бхавати бхрата
абхюттхнам адхармася
тадтмна сджмй ахам
„Всеки път, когато има упадък на религията и безбожието взема връх, Аз идвам лично, о, потомъко на Бхарата“.
За разлика от обикновените живи същества, Върховният не се появява, принуден от материалната природа. Той идва, за да покаже на хората как да изпълняват задълженията си (дхармн даршайиту-кма). Думата дхарма е предназначена за човешките същества и никога не се използва по отношение на същества, по-низши от човешките, например животните. За съжаление, отхвърлили водачеството на Бога, човешките същества понякога сами си измислят дхарма. Но дхарма не може да бъде човешко творение. Дхарма ту скд бхагават-праӣтам (Шрӣмад Бхгаватам, 6.3.19). Върховната Божествена Личност предоставя дхарма така, както правителството издава укази. Създадената от човека дхарма няма никакъв смисъл. Шрӣмад Бхгаватам нарича измислената дхарма – каитава-дхарма, „измамническа религия“. Върховният Бог изпраща своя аватра (въплъщение), която да научи човечеството как да следва религиозните принципи. Тези принципи се наричат бхакти-мрга. Както самият Бог казва в Бхагавад-гӣт: сарва-дхармн паритяджя мм ека шараа враджа. Синът на Махрджа Нбхи, абхадева, дошъл на Земята, за да проповядва принципите на религията. Това ще бъде разяснено в пета глава на тази Пета песен.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху трета глава от Пета песен на „Шрӣмад Бхгаватам“, наречена „Появата на абхадева от утробата на Мерудевӣ, съпругата на цар Нбхи.“