В тази глава абхадева, синът на Махрджа Нбхи, зачева сто сина; по време на тяхното царуване хората били щастливи във всяко отношение. Когато се родил, абхадева бил признат от всички за най-великата и красива личност по онова време. Неговата уравновесеност, достойнство, сила, ентусиазъм, цялостно излъчване и други трансцендентални качества били несравними. Думата абха означава „най-добър, върховен“. Махрджа Нбхи кръстил сина си абха заради изключителните му качества. Неговото въздействие било единствено по рода си. Когато настъпила суша, абхадева не потърсил помощта на небесния цар Индра, отговорен за валежите. Чрез собствената си енергия той залял Аджанбха с проливни дъждове. Щом приел абхадева, Върховната Божествена Личност, за свой син, цар Нбхи го отгледал грижовно. След време му поверил царската власт, оттеглил се от семейния живот и заживял в Бадарикшрама, потопен в обожание на Всудева, Върховния Бог. В духа на общоприетите норми, Бог абхадева посещавал гурукула, а когато се завърнал у дома, изпълнил волята на своя гуру и се оженил за Джаянтӣ, изпратена му от небесния цар Индра. Той заченал с нея сто сина. Най-големият от тях се казвал Бхарата. След неговото царуване тази планета започнала да се нарича Бхрата-вара. Другите синове на абхадева се казвали Кушварта, Илварта, Брахмварта, Малая, Кету, Бхадрасена, Индраспк, Видарбха и Кӣкаа. Негови синове били и Кави, Хави, Антарика, Прабуддха, Пиппаляна, вирхотра, Друмила, Чамаса и Карабхджана. Вместо да управляват царството, тези девет братя станали странстващи отшелници, проповядвали Ка съзнание и следвали религиозното учение на Бхгаватам. Техните качества и дейности са описани в Единайсета песен на Шрӣмад Бхгаватам, в разговора на Всудева и Нрада при Курукетра. Цар абхадева извършил много жертвоприношения, за да даде пример на обикновените хора, и завещал на синовете си принципите на държавно управление.