Макар че бил много извисен, Бхарата Махрджа се отклонил от духовния път заради привързаността си към едно малко еленче. Един ден, след като се изкъпал както обикновено в река Гаакӣ и започнал да повтаря мантрата си, той видял бременна сърна, приближила да пие вода от реката. Изведнъж се чул страшен лъвски рев и от уплаха сърната спонтанно родила малкото си. После преплувала реката, но щом стигнала до другия бряг, умряла. Махрджа Бхарата съжалил осиротялото еленче, измъкнал го от водата и го занесъл в шрама си, за да го отгледа. Постепенно той се привързал към малкото животно и непрекъснато мислел за него с голяма обич. Докато отрасвало, еленчето станало негов постоянен спътник и Махрджа Бхарата му отделял много внимание и грижи. Погълнат от мисълта за него, той непрекъснато се тревожел. И колкото повече обиквал това еленче, толкова повече пренебрегвал преданото си служене. Той успял да изостави своето процъфтяващо царство, но се привързал към едно беззащитно животно. Така се провалил в мистичната си йога. Веднъж еленчето не се появило и разтревоженият Махрджа Бхарата тръгнал да го търси. Както го търсел и оплаквал загубата му, паднал и умрял. Понеже съзнанието му било изцяло насочено към еленчето, в следващия си живот той се родил като елен. Но поради значителния духовен напредък не забравил миналите си деяния, макар да бил в тяло на елен. Той разбрал своето падение и напуснал майка си – сърната, и се завърнал в Пулаха-шрама. Завършил кармичните си дейности в образа на елен и когато умрял, се освободил от еленското тяло.