ТЕКСТ 15
аняд бхшам удвигна-ман наа-дравиа ива кпаа сакаруам ати-тареа хариа-куака-вираха-вихвала-хдая-сантпас там евнушочан кила кашмала махад абхирамбхита ити ховча.
аняд – понякога (като не виждаше елена); бхшам – много; удвигна-ман – с неспокоен ум; наа-дравиа – загубил богатството си; ива – като; кпаа – бедняк; са-каруам – жалостиво; ати-тареа – силно разтревожен; хариа-куака – с младия елен; вираха – раздяла; вихвала – покрусен; хдая – в ума или сърцето; сантпа – чието страдание; там – еленът; ева – само; анушочан – мислейки постоянно; кила – несъмнено; кашмалам – илюзия; махат – много голяма; абхирамбхита – получи; ити – така; ха – несъмнено; увча – каза.
Ако понякога не виждаше елена, Бхарата Махрджа ставаше много неспокоен. Беше заприличал на бедняк, който е получил малко пари, изгубил ги е и е изпаднал в отчаяние. Когато еленът го нямаше, той се измъчваше от опасения и горко оплакваше раздялата. Напълно объркан, той си мислеше следното.
Когато загуби пари или злато, беднякът е много нещастен. По същия начин умът на Махрджа Бхарата ставал неспокоен, когато не намирал елена. Това е пример за насоката на привързаността. Ако я насочим към служене на Бога, ще напредваме духовно. Шрӣла Рӯпа Госвмӣ се молел да изпита същото естествено влечение към служенето на Бога, каквото младите влюбени изпитват един към друг. Шрӣ Чайтаня Махпрабху проявил подобна привързаност към Бога, когато се хвърлил в океана или плачел нощем заради раздялата си с него. Но ако пренасочим своята привързаност от Бога към материални неща, ще изпаднем от духовното равнище.