ТЕКСТ 16
апи бата са ваи кпаа еа-блако мта-хариӣ-суто 'хо мамнряся шаха-кирта-матер акта-суктася кта-висрамбха тма-пратяйена тад авигааян суджана ивгамияти.
апи – именно; бата – уви; са – този елен; ваи – несъмнено; кпаа – нещастен; еа-блака – еленчето; мта-хариӣ-сута – малкото на мъртвата сърна; ахо – о; мама – на мен; анряся – най-лошият; шаха – измамник; кирта – или нецивилизован дивак; мате – чийто ум е такъв; акта-суктася – който не извършва благочестиви дейности; кта-висрамбха – имайки пълна вяра; тма-пратяйена – мислейки, че аз съм като него; тат авигааян – без да мисли за всичко това; су-джана ива – като напълно почтен човек; агамияти – ще се върне ли отново.
Бхарата Махрджа си мислеше: Уви, горкият елен сега е безпомощен. Аз съм един злочест човек и умът ми е като хитър ловец, изпълнен с желания за измама и жестокости. Еленът добродушно ми се довери като някого, който естествено очаква добро отношение и забравил злините на коварния си приятел, отново му вярва. Макар че се оказах недостоен за доверие, дали той ще ми се довери отново?
Бхарата Махрджа бил извисен и благороден и затова си мислел, че еленът си е отишъл, защото той не е достоен да се грижи за него. Заради своята привързаност към животното, той смятал, че то е също така благородно и извисено като него самия. Максимата тмаван маняте джагат изразява логиката, според която всеки преценява другите от собствената си позиция. Затова царят мислел, че еленът го е напуснал поради нехайството му, но ще се върне, защото има благородно сърце.