ТЕКСТ 30
итй ева нигӯха-нирведо висджя мгӣ мтара пунар бхагават-кетрам упашама-шӣла-муни-гаа-дайита шлагрма пуластя-пулахшрама кладжарт пратджагма.
ити – така; евам – по този начин; нигӯха – скрит; нирведа – необвързан от материални дейности; висджя – напускайки; мгӣм – сърната; мтарам – майка си; пуна – отново; бхагават-кетрам – мястото, където се обожава Върховния Бог; упашама-шӣла –
напълно свободен от всички материални привързаности; муни-гаа-дайитам – любимо на великите светци; шлагрмам – село Шлагрма; пуластя-пулаха-шрамам – в шрама на великите мъдреци Пуластя и Пулаха; кладжарт – от планината Кладжара, където се бе родил от утробата на сърна; пратджагма – се върна.
Бхарата Махрджа искрено се разкайваше и въпреки че бе получил тяло на елен, не бе привързан към нищо материално. Той не разкри на никого истината за себе си, остави своята майка, сърната, в планината Кладжара, където бе роден, и се завърна в гората до Шлагрма, в шрама на Пуластя и Пулаха.
Важно е да отбележим, че по милостта на Всудева, Махрджа Бхарата помнел миналия си живот. Той не искал да губи нито секунда и се върнал в Пулаха-шрама, в село Шлагрма. Общуването има много голямо значение; ето защо ИСКОН се опитва да усъвършенства всеки, който се присъединява към Обществото. Членовете на това общество винаги трябва да помнят, че то не е безплатен хотел. Всички предани трябва старателно да изпълняват духовните си задължения, така че всеки новодошъл също да стане предан и да се завърне при Бога още в този живот. Бхарата Махрджа получил тяло на елен, но отново напуснал домашния уют, в случая планината Кладжара. Човек не бива да става пленник на родното си място и семейството; трябва да потърси убежище в обществото на предани и да развива Ка съзнание.