ТЕКСТ 7
та тв еа-куака кпаа сротаснӯхямнам абхивӣкпавиддха бандхур ивнукампа рджарир бхарата дя мта-мтарам итй шрама-падам анаят.
там – това; ту – но; еа-куакам – малкото еленче; кпаам – безпомощно; сротас – от вълните; анӯхямнам – плуващо; абхивӣкя – виждайки; апавиддхам – отделено от своя род; бандху ива – като приятел; анукампа – със състрадание; рджа-и бхарата – великият и свят цар Бхарата; дя – взимайки; мта-мтарам – което бе загубило майка си; ити – с тази мисъл; шрама-падам – в шрама; анаят – занесе.
Великият цар Бхарата, седнал на брега на реката, видя във водата малкото еленче, загубило майка си. Тази гледка го изпълни със състрадание. Като добър приятел, той измъкна еленчето от реката и го занесе в шрама си, знаейки, че е останало сираче.
Механизмът на природните закони е фин и непознат за нас. Махрджа Бхарата бил велик цар, много напреднал в преданото служене. Той почти достигнал нивото на любовно служене към Върховния Бог, но дори от това високо равнище пропаднал отново на материално ниво. Затова Бхагавад-гӣт ни предупреждава:
я хи на вятхаянтй ете
пуруа пуруарабха
сама-дукха-сукха дхӣра
со 'мтатвя калпате
„О, най-добър сред хората (Арджуна), този, който не се влияе от щастие и нещастие, непоколебим и в двете, действително е достоен за освобождение“ (Бхагавад-гӣт, 2.15).
Трябва много внимателно да следваме пътя към духовно освобождение и спасение от материалното робство, защото и най-малкото недоглеждане ще причини падение в материалното съществуване. Изучавайки живота на Махрджа Бхарата, бихме могли да усвоим изкуството на пълното освобождение от всяка материална привързаност. Както ще стане ясно от следващите стихове, Бхарата Махрджа трябвало да приеме еленско тяло заради прекаленото си състрадание към еленчето. Добре е да проявяваме състраданието си, като издигаме живите същества на духовно равнище, в противен случай нашето духовно развитие може да спре и ние самите да пропаднем на материално ниво. Състраданието на Махрджа Бхарата към малкия елен било началото на падението му в материалния свят.