ТЕКСТ 9
ахо батя хариа-куака кпаа ӣшвара-ратха-чараа-парибхрамаа-райеа сва-гаа-сухд-бандхубхя париварджита шараа ча мопасдито мм ева мт-питарау бхрт-гтӣн яутхикш чаивопея ння качана веда майи ати-висрабдхаш чта ева ма мат-паряася поаа-плана-прӣана-лланам анасӯюннухея шараьопек-доа-виду.
ахо бата – уви; аям – това; хариа-куака – малко еленче; кпаа – безпомощно; ӣшвара-ратха-чараа-парибхрамаа-райеа – заради хода на времето, което е представител на Върховната Божествена Личност, сравнявано с колело от колесницата му; сва-гаа – собствените си близки; сухт – и приятели; бандхубхя – роднини; париварджита – лишено от; шараам – подслон; ча – и; м – мен; упасдита – получило; мм – мен; ева – само; мт-питарау – баща и майка; бхрт-гтӣн – братя и роднини; яутхикн – принадлежащо към стадото; ча – също; ева – несъмнено; упея – имащ; на – не; аням – някой друг; качана – някой човек; веда – знае; майи – в мен; ати – много голяма; висрабдха – вяра; ча – и; ата ева – затова; ма – от мен; мат-паряася – на този, който е зависим от мен; поаа-плана-прӣана-лланам – отглеждане, хранене, галене и закрила; анасӯюн – лишен от всякаква неприязън; анухеям – да се изпълни; шарая – този, който е приел подслон; упек – пренебрегване; доа-виду – който познава греха.
Великият цар Махрджа Бхарата си мислеше: О, това малко, безпомощно същество по волята на времето – представителя на Върховната Божествена Личност, загуби своите роднини и приятели и прие подслон при мен. То не познава никой друг освен мен и аз станах негов баща, майка, брат и роднина. То ме смята за свой близък, има ми пълно доверие. Сам-самичко е, а аз не бива да бъда жесток и да си мисля, че то ще наруши спокойствието ми. Трябва да го отгледам и пазя, трябва да го радвам и милвам. Как да го отблъсна, след като е намерило закрила при мен? Макар еленчето да пречи на духовния ми живот, убеден съм, че не бива да пренебрегвам едно безпомощно създание, търсещо подслон. Това би било голям грях.
Този, който има извисено духовно съзнание, Ка съзнание, изпитва състрадание към всички живи същества, страдащи в материалния свят. Естествено е такава извисена личност да мисли за нещастието на хората. Но ако човек не познава материалните страдания на падналите души и обект на неговото съчувствие е тялото, както в случая с Бхарата Махрджа, подобно съчувствие или жалост става причина за собственото му пропадане. Този, който истински съчувства на окаяното, страдащо човечество, би трябвало да се опита да издигне хората от материално към духовно съзнание. Бхарата Махрджа искрено искал да помогне на елена, но забравил, че е невъзможно да го издигне до духовно съзнание, защото в крайна сметка еленът си остава животно. Той се изложил на голям риск, като пожертвал своите регулиращи принципи, за да се грижи за едно животно. Принципите, изложени в Бхагавад-гӣт, винаги трябва да се следват. Я хи на вятхаянтй ете пуруа пуруарабха. Що се отнася до материалното тяло – ние не сме в състояние да направим нищо за никого. Но по милостта на Ка можем да издигнем хората до духовно съзнание, ако самите ние следваме правилата и предписанията. Прекъснем ли собствените си духовни дейности, за да се грижим за телесни удобства на другите, положението ни става много несигурно.