ГЛАВА ПЪРВА

ТЕКСТ 1: Махрджа Парӣкш̣ит каза: О, господарю, Шукадева Госвмӣ, ти вече описа (във Втора песен) пътя на освобождението (нивтти мрга). Като следва този път, човек постепенно се издига до Брахмалока, най-висшата планетарна система, от която заедно с Брахм се отправя към духовния свят. Така се преустановява кръговрата на раждането и смъртта в материалния свят.

ТЕКСТ 2: Велики мъдрецо Шукадева Госвмӣ, докато живото същество не се освободи от заразата на материалните гуи на природата, то се наслаждава или страда в различни тела и в зависимост от тялото придобива различни наклонности. Както ти вече описа (в Трета песен), следвайки тези свои наклонности, то напредва по пътя, наречен правтти мрга, по който може да се издигне до райските планети.

ТЕКСТ 3: (В края на Пета песен) ти описа различните видове адски живот, резултат от неблагочестиви дейности. (В Четвърта песен) разказа и за първата манвантара, в която управляваше Свямбхува Ману, синът на Брахм.

ТЕКСТОВЕ 4 – 5: Господарю мой, ти представи династиите и отличителните черти на цар Прияврата и цар Уттнапда. Върховната Божествена Личност сътвори материалния свят с многобройните вселени, планетарни системи, звезди и планети, с разните земи, морета, океани, планини, реки, градини и дървета; всички те притежават различни характеристики и са разпределени между тази земна планета, небесните светила и нисшите планетарни системи. Ти много ясно описа тези планети и живите същества, които ги обитават.

ТЕКСТ 6: Честити и велики Шукадева Госвмӣ, сега бъди така добър да ми кажеш как човешките същества могат да бъдат спасени от живота, в който търпят непоносими страдания.

ТЕКСТ 7: Шукадева Госвмӣ отговори: Скъпи царю, ако преди смъртта си човек не изкупи чрез покаяние, както препоръчват „Ману сахит“ и другите дхарма шстри, греховете, извършени с ум, слово и тяло, след смъртта си той със сигурност ще отиде на адските планети, за да бъде подложен на непоносими страдания, които вече ти описах.

ТЕКСТ 8: Затова преди да настъпи мигът на смъртта, докато тялото все още е достатъчно силно, човек трябва да започне процеса на покаяние, описан в шстрите, иначе времето му ще бъде безвъзвратно загубено и последиците от неговите грехове ще се увеличават. Както опитният лекар поставя диагноза и предписва лечение в зависимост от сериозността на заболяването, така всеки трябва да изкупва греховете си пропорционално на тежестта им.

ТЕКСТ 9: Махрджа Парӣкш̣ит каза: Човек може да знае, че греховните дейности не водят до нищо добро, защото вижда как правителството наказва престъпниците и хората ги осъждат, а от писанията и мъдреците разбира, че заради греховете го очакват адски мъки в следващия му живот. И макар да знае всичко това, той е принуден отново и отново да греши дори след като се е покаял. Каква е ползата от подобно покаяние?

ТЕКСТ 10: Понякога този, който много внимава да не извършва греховни дела, отново става жертва на порока. Затова според мен този процес на постоянно грехопадение и покаяние е напълно безполезен. Той наподобява къпането на слона – слонът старателно се изкъпва, но веднага щом излезе на брега, целият се посипва с прах.

ТЕКСТ 11: Шукадева Госвмӣ, синът на Ведавса, отговори: Скъпи царю, тъй като дейностите, предназначени да неутрализират неблагочестието, също са плодоносни, те не освобождават от склонността да се действа заради резултата. Хората, които се подчиняват на правилата за покаяние, са лишени от здрав разум. Всъщност те са в гуата на невежеството. Докато не се освободят от влиянието ѝ, техните опити да противодействат на една дейност с друга ще си остават все така неуспешни, защото не изкореняват желанията им. И въпреки че някой външно изглежда благочестив, той ще запазва склонността си да съгрешава. Затова истинското покаяние е просветление в съвършеното знание на Веднта; чрез него се разбира Върховната Абсолютна Истина.

ТЕКСТ 12: Скъпи царю, ако болният приема чистата, незамърсена храна, предписана от лекаря, той постепенно се излекува и заразата на болестта изчезва. По същия начин, следвайки принципите на знанието, човек постепенно се приближава към освобождението от материално замърсяване.

ТЕКСТОВЕ 13 – 14: За да съсредоточи ума си, човек трябва да живее целомъдрено и да не пропада. Той трябва да се подложи на аскетизъм чрез доброволен отказ от сетивно наслаждение. След това да овладее ума и сетивата си, да раздава милостиня, да бъде честен, чист, да не извършва насилие, да следва предписаните правила и редовно да възпява святото име на Бога. Така уравновесеният човек с вяра и знание за религиозните принципи временно се очиства от всички грехове, извършени с тялото, думите и ума. Тези грехове са като сухите листа на увивните растения по ствола на бамбуково дърво, които, макар и да изгорят, запазват корените си и при първа възможност отново израстват.

ТЕКСТ 15: Само една изключителна личност, която изцяло се е отдала на чисто предано служене на Ка, може да изкорени плевелите на греховните дела безвъзвратно. Това се постига просто с преданото служене точно както слънчевите лъчи в миг разсейват мъглата.

ТЕКСТ 16: Скъпи царю, ако един грешник се заеме със служене на истински предан на Бога и се научи как да посвети живота си в лотосовите нозе на Ка, той напълно се пречиства. Не е възможно човек да се очисти само с аскетизъм, покаяние, брахмачаря и другите методи за изкупление, които вече споменах.

ТЕКСТ 17: Пътят, следван от чистите възпитани предани, надарени с възвишени качества, е най-благоприятният път в този материален свят. Той е утвърден от шстрите и освобождава човека от страх.

ТЕКСТ 18: Скъпи царю, както винената делва не се изчиства дори след като бъде измита с водите от много реки, така и неотдадените не се пречистват чрез методите за покаяние, дори да ги извършват много добре.

ТЕКСТ 19: Въпреки че не са осъзнали напълно Ка, личностите, които дори само веднъж изцяло са се отдали в лотосовите му нозе и са били запленени от неговото име, форма, качества и забавления, напълно се освобождават от всички греховни последици – те следват истинския процес на покаяние. И дори в сънищата си такива отдадени души не срещат Ямарджа или неговите пратеници, понесли въжета, за да овържат грешниците.

ТЕКСТ 20: Във връзка с това просветените мъдреци и святи личности разказват една древна история, включваща разговор между пратениците на Бог Виу и тези на Ямарджа. Моля те, чуй я от мен.

ТЕКСТ 21: В град Княкубджа живеел брхмаа на име Аджмила. Той се оженил за една проститутка слугиня и под влияние на тази жена от нисша класа, загубил брахминските си качества.

ТЕКСТ 22: Този пропаднал брхмаа, Аджмила, измъчваше хората, като ги поробваше, мамеше ги на хазарт или направо ги ограбваше. Така изкарваше прехраната си и издържаше своите жена и деца.

ТЕКСТ 23: Скъпи царю, докато той пропиляваше времето си с отвратителни греховни дейности, за да поддържа многочисленото си семейство, изминаха осемдесет и осем години от живота му.

ТЕКСТ 24: Старият Аджмила имаше десет сина, най-младият от които беше момче на име Нряа. Като най-малък Нряа естествено беше много скъп и на баща си, и на майка си.

ТЕКСТ 25: Смешният говор и непохватните движения на детето усилваха привързаността на стария Аджмила. Той непрекъснато се грижеше за малкия и се радваше на заниманията му.

ТЕКСТ 26: Когато Аджмила сядаше да се храни, викаше и детето да се храни; когато пиеше нещо, викаше и детето да пие. Така погълнат от грижи за детето, повтаряйки името му Нряа, Аджмила не можа да разбере как времето му изтече и смъртта почука на вратата.

ТЕКСТ 27: Когато настъпи последният му час, глупавият Аджмила бе изцяло погълнат от мисълта за сина си Нряа.

ТЕКСТОВЕ 28 – 29: Тогава Аджмила видя три неприятни същества с уродливи тела, свирепи, с разкривени лица и настръхнали коси. С въжета в ръцете, те бяха дошли да го отведат в обителта на Ямарджа. Щом ги видя, Аджмила напълно се обърка и от привързаност към детето си, което играеше наблизо, започна силно да вика името му. Така с просълзени очи той някак си възпяваше святото име на Нряа.

ТЕКСТ 30: Скъпи царю, пратениците на Виу, Виудӯтите, пристигнаха веднага щом чуха святото име на техния господар от устата на умиращия Аджмила. Несъмнено, обхванат от страх, Аджмила е възпявал святото име без оскърбления.

ТЕКСТ 31: Слугите на Ямарджа изтръгваха душата от дълбините на сърцето на Аджмила, съпруга на проститутката, но пратениците на Бог Виу, Виудӯтите, с кънтящи гласове им забраниха да направят това.

ТЕКСТ 32: Когато пратениците на Ямарджа, сина на бога на Слънцето, чуха тази забрана, те отвърнаха: Кои сте вие, уважаеми, и как смеете да оспорвате правосъдието на Ямарджа?

ТЕКСТ 33: Уважаеми, чии слуги сте вие, откъде идвате и защо ни забранявате да се докосваме до тялото на Аджмила? Да не сте полубогове от райските планети, помощници на полубоговете или може би сте най-издигнати сред преданите?

ТЕКСТОВЕ 34 – 36: Пратениците на Ямарджа казаха: Очите ви наподобяват листенца на лотосов цвят. Облечени с дрехи от жълта коприна, украсени с гирлянди от лотоси, с красивите шлемове на главите си и обици на ушите вие изглеждате свежи и младолики. В дългите си ръце държите лъкове и колчани със стрели, мечове, боздугани, раковини, дискове и лотоси. Сиянието ви с необикновен блясък разпръсна тъмнината на това място. Е, уважаеми, защо ни пречите?

ТЕКСТ 37: Шукадева Госвмӣ продължи: След това почтително обръщение от пратениците на Ямарджа слугите на Всудева се усмихнаха и с дълбоки гласове, наподобяващи тътен на облаци, казаха следните думи.

ТЕКСТ 38: Виудӯтите, благословените пратеници на Бог Виу, казаха: Ако вие наистина сте слуги на Ямарджа, трябва да ни обясните какво означават религиозните принципи и с какво се характеризира безбожието.

ТЕКСТ 39: По какъв начин наказвате другите? Кои хора действително заслужават наказание? Дали всички кармӣ, въвлечени в изпълнението на плодоносни дейности, подлежат на наказание, или само някои от тях?

ТЕКСТ 40: Ямадӯтите отговориха: Религиозните норми, дхарма, са предписани във Ведите, а всичко, което им противоречи, е безбожие. Ведите са самородни, те са самата Върховна Божествена Личност. Това сме чули от Ямарджа.

ТЕКСТ 41: Нряа, върховната причина на всички причини, се намира в личната си обител в духовния свят, но управлява цялото космическо мироздание в съответствие с трите проявления на материалната природа – саттва-гуа, раджо-гуа и тамо-гуа. По такъв начин всички живи същества получават различни качества, различни наименования (като брхмаа, катрия и вайшя), различни задължения в зависимост от системата варшрама и различни форми. Така Нряа е причината на цялото космическо проявление.

ТЕКСТ 42: Слънцето, огънят, небето, въздухът, полубоговете, луната, вечерта, денят, нощта, посоките на света, водата, земята и самата Свръхдуша – всички те са свидетели на дейностите на живото същество.

ТЕКСТ 43: Наказание заслужават тези, за които е потвърдено от многобройните свидетели, че са се отклонили от предписаните си задължения. Всеки, въвлечен в плодоносни дейности, подлежи на наказание в зависимост от греховните си дела.

ТЕКСТ 44: О, жители на Ваикуха, вие сте безгрешни, но всички в материалния свят са кармӣ, независимо дали действат благочестиво, или неблагочестиво. Замърсени от трите гуи на природата, те са принудени да извършват и двата вида дейност. Приелият материално тяло не може да бъде пасивен, а действащият под влияние на материалните проявления неизбежно извършва грехове. Затова всички живи същества в материалния свят подлежат на наказание.

ТЕКСТ 45: Според религиозните и нерелигиозните си дейности в този живот човек ще трябва се наслаждава или да страда от последиците на своята карма в следващия живот.

ТЕКСТ 46: О, най-велики сред полубоговете, в зависимост от замърсяванията на трите природни гуи виждаме три различни начина на живот. Живите същества биват умиротворени, изпълнени със страст или невежи и глупави; щастливи, нещастни или и двете; благочестиви, неблагочестиви или отчасти благочестиви. Не е трудно да разберем, че начинът на живот, който човек е водил в различните гуи, ще определи съдбата му в следващия живот.

ТЕКСТ 47: Както сегашната пролет показва естеството на пролетните сезони в миналото и в бъдещето, така сегашният живот на щастие, нещастие или смесицата от двете посочва склонността на всекиго към благочестиви и неблагочестиви дейности в миналите и бъдещите животи.

ТЕКСТ 48: Всемогъщият Ямарджа е велик като Брахм; докато се намира в своята обител или в сърцето на всекиго, като Парамтм, той мислено наблюдава миналите дейности на живото същество и така разбира как то ще действа в бъдещите си животи.

ТЕКСТ 49: Както спящият човек действа в тялото, което насън е приел за свое, така всеки се отъждествява с настоящото си тяло, получено заради минали религиозни или безбожни дейности, и няма представа за миналите си и бъдещи животи.

ТЕКСТ 50: Над петте сетива за възприятие, петте действени сетива и петте обекта на сетивата стои умът, шестнайсетият елемент. Над ума е седемнайсетият елемент – живото същество, душата. Тя сама се наслаждава на материалния свят във взаимодействие с останалите шестнайсет елемента, преживявайки три състояния: щастие, нещастие и смесица от двете.

ТЕКСТ 51: Финото тяло е разделено на шестнайсет части – пет сетива за придобиване на знание, пет действени сетива, пет вида обекти за сетивно наслаждение и ум. Това фино тяло е следствие от трите гуи на материалната природа. То е изпълнено с непреодолими желания и така принуждава живото същество да преминава от един живот в друг, в тялото на човек, на животно или на полубог. Когато получи тяло на полубог, живото същество несъмнено ликува; когато получи тяло на човек, винаги скърби, а когато получи тяло на животно, винаги изпитва страх. Но при всички случаи то всъщност е нещастно. Неговото жалко съществуване се нарича састи, прераждане в материалния живот.

ТЕКСТ 52: Глупавото въплътено живо същество, неспособно да обуздае своите сетива и ум, под влиянието на материалните гуи е принудено да действа против желанията си. То е като копринената буба, която със слюнката си изплита пашкул, сама се затваря в него и не може да се измъкне навън. Живото същество само̀ попада в мрежата на собствените си плодоносни дейности и не намира начин да се освободи. Така, постоянно объркано, то посреща повтарящата се смърт.

ТЕКСТ 53: Нито едно живо същество не може да остане бездейно дори за миг. Всеки действа според естествените си наклонности, оформени от трите гуи на материалната природа, защото тези наклонности го принуждават да работи по определен начин.

ТЕКСТ 54: Плодоносните дейности, извършвани от живото същество, било то благочестиви или неблагочестиви, са невидимата причина за удовлетворяване на собствените му желания. Тази невидима причина е основата на неговите различни тела. Поради силното си желание живото същество се ражда в дадено семейство и получава тяло по подобие на майка си или на баща си. Грубите и фини тела са създадени по негово желание.

ТЕКСТ 55: Тъй като живото същество е свързано с материалната природа, неговото положение е мъчително, но ако в човешката форма на живот то бъде научено как да се свърже с Върховния Бог или негов предан, това положение може да бъде преодоляно.

ТЕКСТОВЕ 56 – 57: В началото този брхмаа на име Аджмила изучаваше всички ведически писания. Той имаше добър характер, добро поведение и добри качества. Стриктно следваше ведическите наставления, беше мил и вежлив, държеше в подчинение ума и сетивата си. Нещо повече, той винаги казваше истината, знаеше как да пее ведическите мантри и беше много чист. Аджмила се отнасяше с дълбока почит към духовния си учител, полубога на огъня, гостите и възрастните хора в рода си. Несъмнено бе освободен от неуместна гордост. Беше почтен, доброжелателен към всички живи същества и много възпитан. Той никога не говореше безмислици и не завиждаше на никого.

ТЕКСТОВЕ 58 – 60: Веднъж, следвайки повелята на баща си, брхмаът Аджмила отиде в гората да събира плодове, цветя и два вида трева – самит и куша. На връщане мина покрай един похотлив мъж, шӯдра от четвъртата класа, който безсрамно прегръщаше и целуваше една проститутка. Шӯдрата се усмихваше, пееше и се радваше, сякаш това беше най-нормално поведение. И шӯдрата, и проститутката бяха пияни. Нейните очи се въртяха от опиянението, а дрехата ѝ беше разпусната. В това състояние ги видя Аджмила.

ТЕКСТ 61: Ръката на шӯдрата, поръсена с прах от куркума, прегръщаше проститутката. Щом Аджмила видя това, спящите похотливи желания в сърцето му се пробудиха и обладан от илюзия, той се поддаде на властта им.

ТЕКСТ 62: Доколкото му беше възможно, той упорито се опитваше да си припомни наставленията на шстрите, че не бива дори да поглежда жена. С помощта на своето знание и интелигентност се мъчеше да обуздае похотливите желания, но възбуден от силата на Купидон в сърцето му, той не успя да овладее ума си.

ТЕКСТ 63: Както слънцето и луната биват затъмнени от нисша планета, така и този брхмаа напълно изгуби здравия си разум. При това положение той непрекъснато мислеше за проститутката. Не след дълго той я взе като слугиня в дома си и изостави предписаните брамински принципи.

ТЕКСТ 64: Така Аджмила започна да прахосва всички пари, които бе наследил от баща си, за да задоволява проститутката с различни материални подаръци и тя да го харесва. Той изостави всичките си брахмински дейности, за да ѝ угоди.

ТЕКСТ 65: Интелигентността на Аджмила бе пронизана от сладострастния поглед на проститутката и под нейно влияние измъченият брхмаа се въвлече в греховни дела. Той дори изостави красивата си млада съпруга, която произхождаше от много почтено брахминско семейство.

ТЕКСТ 66: Макар и роден в семейство на брхмаи, този негодник, изгубил здравия си разум от общуването с проститутката, печелеше пари по всевъзможни начини, честни или нечестни, и с тях издържаше нейните синове и дъщери.

ТЕКСТ 67: Този брхмаа безотговорно пропиля дългия си живот, нарушавайки всички правила на святите писания, живееше в разточителство и ядеше храна, приготвена от проститутката. Неговите грехове нямат край. Той е нечист и пристрастен към забранени дейности.

ТЕКСТ 68: Този човек Аджмила не се подложи на покаяние. Заради греховния му живот трябва да го отведем пред Ямарджа, за да бъде наказан. Там според тежестта на греховете си ще получи своето наказание и ще се пречисти.