В първа глава е разказана историята на Аджмила, който бил голям грешник, но получил освобождение, когато четирима придружители на Виу дошли да го спасят от пратениците на Ямарджа. Тази глава подробно описва как Аджмила бил освободен, след като се пречистил от последиците на греховния си живот. Греховните дейности носят страдание както в сегашния, така и в следващия живот. Може да сме сигурни, че причина за всичките ни страдания са нашите грехове. Плодоносната дейност неизбежно води до грях. Ето защо в карма ка се препоръчват най-различни покаяния. Но тези покаяния не ни избавят от невежеството – корена на всеки грях. Следователно само покаянието е недостатъчно за пречистване, защото и след него склонността към греховни дейности остава. Като следва пътя на философското познание, човек разбира истинската същност на нещата и така се пречиства от греховния живот. Така че постигането на философско знание също се смята за вид изкупление. Докато извършва плодоносни дейности, всеки може да се освободи от последиците на греховете си с помощта на аскетизъм, покаяние, целомъдрие, контрол над ума и сетивата, честност и занимания с мистична йога; а също така и с развиване на знание. Нито един от тези методи обаче не може да унищожи самата склонност да се извършват греховни дела.