ТЕКСТ 11
шрӣ-бдаряир увча
карма карма-нирхро
на хй тянтика ияте
авидвад-адхикритвт
пряшчитта вимаршанам
шрӣ-бдаряи увча – Шукадева Госвмӣ, синът на Всадева, отговори; карма – чрез плодоносни дейности; карма-нирхра – неутрализиране на плодоносните дейности; на – не; хи – всъщност; тянтика – окончателен; ияте – става възможно; авидват-адхикритвт – поради липса на знание; пряшчиттам – истинско покаяние; вимаршанам – пълно знание за Веднта.
Шукадева Госвмӣ, синът на Ведавса, отговори: Скъпи царю, тъй като дейностите, предназначени да неутрализират неблагочестието, също са плодоносни, те не освобождават от склонността да се действа заради резултата. Хората, които се подчиняват на правилата за покаяние, са лишени от здрав разум. Всъщност те са в гуата на невежеството. Докато не се освободят от влиянието ѝ, техните опити да противодействат на една дейност с друга ще си остават все така неуспешни, защото не изкореняват желанията им. И въпреки че някой външно изглежда благочестив, той ще запазва склонността си да съгрешава. Затова истинското покаяние е просветление в съвършеното знание на Веднта; чрез него се разбира Върховната Абсолютна Истина.
Духовният учител Шукадева Госвмӣ подложи Парӣкш̣ит Махрджа на изпитание и очевидно царят успешно премина част от него, тъй като отхвърли процеса на покаяние, включващ плодоносни дейности. Сега Шукадева Госвмӣ предлага равнището на философското познание. От карма ка той преминава на гна ка и предлага пряшчитта вимаршанам – „Истинското покаяние представлява съвършено знание“. С думата вимаршана се има предвид философското знание. В Бхагавад-гӣт (7.15) кармӣте, лишени от знание, са сравнени с магарета. Ка казва:
на м дуктино мӯх
прападянте нардхам
мяпахта-гн
сура бхвам шрит
Безбожниците, които са много глупави; тези, които са най-нисши сред хората; тези, чието знание е отнето от илюзията, и тези с атеистичната природа на демони не се отдават на мен“. Затова кармӣте, които се въвличат в грехове и не знаят каква е истинската цел на живота, са наречени мӯха, магарета. Обяснение на думата вимаршана откриваме и в Бхагавад-гӣт (15.15), където Ка казва: ведаиш ча сарваир ахам ева ведя – смисълът от изучаване на Ведите е да се разбере Върховната Божествена Личност. Ако някой изучава Веднта, но само постига известни успехи в попрището на умозрителното познание, без да разбира Върховния Бог, той си остава същият мӯха. В този смисъл Бхагавад-гӣт (7.19) заявява, че човек постига истинско знание, когато разбере Ка и му се отдаде (бахӯн джанмана анте гнавн м прападяте). За да станем просветени и свободни от материално замърсяване, би трябвало да разберем Ка; така незабавно ще се освободим както от всички благочестиви и неблагочестиви дейности, така и от последиците им.