No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 12

ншната патхям евнна
вдхайо 'бхибхаванти хи
ева ниямакд рджан
шанаи кемя калпате

на – не; ашната – този, който яде; патхям – подходяща; ева – наистина; аннам – храна; вдхая – различни болести; абхибхаванти – преодолява; хи – безусловно; евам – по същия начин; нияма-кт – като следва принципите; рджан – царю; шанаи – постепенно; кемя – за благополучието; калпате – става достоен.

Скъпи царю, ако болният приема чистата, незамърсена храна, предписана от лекаря, той постепенно се излекува и заразата на болестта изчезва. По същия начин, следвайки принципите на знанието, човек постепенно се приближава към освобождението от материално замърсяване.

Дори знанието, придобито чрез философски разсъждения, постепенно пречиства човек, ако той стриктно следва предписанията на шстрите, описани в следващия стих. Ето защо равнището на гна, философското познание, е по-възвишено от равнището на карма, плодоносната дейност. Има голяма вероятност за пропадане от равнището на карма до ада. Но равнището на гна е спасение от адския живот, макар очистването от заразата да е все още непълно. Бедата е в това, че на равнището на гна живото същество си мисли, че вече се е освободило и е станало Нряа, Бхагавн. Това е друга степен на невежество.

йе 'нйе 'равиндка вимукта-мнинас
твайи аста-бхвд авишуддха-буддхая
рухя кччхреа пара пада тата
патантй адхо 'ндта-юмад-агхрая

(Шрӣмад Бхгаватам, 10.2.32)

От невежество живото същество си въобразява, че е свободно от материално замърсяване, макар всъщност да не е. Следователно дори да постигне брахма гна, осъзнаването на Брахман, то отново пропада, защото не е потърсило убежище в лотосовите нозе на Ка. И все пак гните поне знаят какво е грях и какво е благочестие, и много внимателно следват препоръките на шстрите.

« Previous Next »