ТЕКСТ 12
ншната патхям евнна
вдхайо 'бхибхаванти хи
ева ниямакд рджан
шанаи кемя калпате
на – не; ашната – този, който яде; патхям – подходяща; ева – наистина; аннам – храна; вдхая – различни болести; абхибхаванти – преодолява; хи – безусловно; евам – по същия начин; нияма-кт – като следва принципите; рджан – царю; шанаи – постепенно; кемя – за благополучието; калпате – става достоен.
Скъпи царю, ако болният приема чистата, незамърсена храна, предписана от лекаря, той постепенно се излекува и заразата на болестта изчезва. По същия начин, следвайки принципите на знанието, човек постепенно се приближава към освобождението от материално замърсяване.
Дори знанието, придобито чрез философски разсъждения, постепенно пречиства човек, ако той стриктно следва предписанията на шстрите, описани в следващия стих. Ето защо равнището на гна, философското познание, е по-възвишено от равнището на карма, плодоносната дейност. Има голяма вероятност за пропадане от равнището на карма до ада. Но равнището на гна е спасение от адския живот, макар очистването от заразата да е все още непълно. Бедата е в това, че на равнището на гна живото същество си мисли, че вече се е освободило и е станало Нряа, Бхагавн. Това е друга степен на невежество.
йе 'нйе 'равиндка вимукта-мнинас
твайи аста-бхвд авишуддха-буддхая
рухя кччхреа пара пада тата
патантй адхо 'ндта-юмад-агхрая
(Шрӣмад Бхгаватам, 10.2.32)
От невежество живото същество си въобразява, че е свободно от материално замърсяване, макар всъщност да не е. Следователно дори да постигне брахма гна, осъзнаването на Брахман, то отново пропада, защото не е потърсило убежище в лотосовите нозе на Ка. И все пак гните поне знаят какво е грях и какво е благочестие, и много внимателно следват препоръките на шстрите.