ТЕКСТ 15

В предишния стих Шукадева Госвмӣ даде пример със сухите листа на увивните растения по ствола на бамбуково дърво – огънят може да изпепели листата, но растенията отново ще поникнат, защото корените им все още са в земята. Корените на греховните желания не са унищожени в сърцето на този, който развива знание, но няма вкус към преданото служене, затова е възможно греховните желания да се появят отново. В Шрӣмад Бхгаватам (10.14.4) се казва:

= Мислителите, успели след огромни усилия да опознаят материалния свят до най-малките му детайли, разграничавайки греховните от благочестивите дела, ако не извършват предано служене, са склонни към материални дейности. Възможно е такива теоретици да пропаднат, впримчени в плодоносна дейност. Но ако някой се привърже към преданото служене, желанията му за материални наслаждения изчезват от само себе си без допълнителни усилия. Бхакти парешнубхаво вирактир анятра ча: за напредналия в Ка съзнание материалните дейности, било то греховни или благочестиви, стават безвкусни. Това е проверката за Ка съзнание. Както благочестивите, така и неблагочестивите дела са следствие от невежество, защото живото същество, като вечен слуга на Ка, не се нуждае от лично сетивно наслаждение. Ето защо веднага щом отново поеме пътя на преданото служене, то изоставя привързаността си към благочестиви и неблагочестиви дейности и се интересува само от това, което ще удовлетвори Ка. Процесът на бхакти, преданото служене на Ка (всудева-паряа), премахва последиците от всички дейности.

Махрджа Парӣкш̣ит бил велик предан, затова не получил удовлетворение от отговорите на своя гуру, Шукадева Госвмӣ, относно пътя на карма ка и гна ка. Понеже познавал много добре ученика си, Шукадева Госвмӣ описал и трансценденталното блаженство на преданото служене. Думата кечит, използвана в разглеждания стих, означава „някои хора, но не всички“. Не всеки може да стане Ка осъзнат. Както Ка утвърждава в Бхагавад-гӣт (7.3):

„Сред хилядите хора един може да се стреми към съвършенство, а сред постигналите съвършенство трудно ще се намери някой, който наистина да ме познава“. На практика никой не може да разбира Ка такъв, какъвто е, защото Ка не може да бъде разбран чрез благочестиви дейности или чрез постигане на висше философско знание. Всъщност най-висшето знание е да се разбере Ка. Неинтелигентните хора, незнаещи нищо за Ка, имат твърде високо мнение за себе си, като мислят, че вече са освободени или че са станали Ка или Нряа. Това е невежество.

За да докаже чистотата на бхакти, преданото служене, Шрӣла Рӯпа Госвмӣ пише в Бхакти-расмта синдху (1.1.11):

„Човек трябва да отдава трансцендентално любовно служене на Върховния Бог Ка благосклонно, без желание за материална изгода и печалба от кармични дейности или философски разсъждения. Това се нарича чисто предано служене“. По-нататък Шрӣла Рӯпа Госвмӣ разкрива, че бхакти е клешагхнӣ шубхад – преданото служене слага край на всички излишни усилия и материални страдания и води до истинско щастие. Бхакти е толкова могъщ процес, че е наречен още мока-лагхуткт – намаляващ стойността на освобождението.

Неотдадените са принудени да преживяват материални страдания, защото имат склонност към греховни плодоносни дейности. Поради невежество те продължават да таят греховни желания в сърцата си. Тези греховни дейности биват три вида – птака, мах-птака и атиптака; те се делят и на две групи: пррабдха и апррабдха. Пррабдха се отнася до греховни последици, от които живото същество страда в настоящето, а с апррабдха се назовават източниците на бъдещи страдания. Семената (биджа) на греховните последици, все още недали плодове, се наричат апррабдха. Те са невидими, безкрайни и никой не може да проследи кога са били посети за пръв път. Заради пррабдха, греховните последици, които вече са дали плодове, живото същество се ражда в семейство от низш произход или го сполетяват други нещастия.

Но когато някой се посвети на предано служене, всички стадии на греховен живот, включително пррабдха, апррабдха и биджа, биват превъзмогнати. В Шрӣмад Бхгаватам (11.14.19) Бог Ка казва на Уддхава:

„Скъпи Уддхава, преданото служене във взаимоотношения с мен наподобява пламтящия огън, изгарящ докрай енергията на греховните дейности“. Как преданото служене може да унищожи последиците от греховния живот, става ясно от следния стих на Шрӣмад Бхгаватам (3.33.6), част от разговора на Бог Капиладева с майка му Девахӯти. Девахӯти казва:

„Скъпи Господи, дори роденият в семейство на кучеядци, който слуша и възпява твоето величие, отдава ти почитания и те помни, веднага става по-велик от брхмаа, затова е достоен да извършва жертвоприношения. Тогава какво да говорим за този, който те вижда лице в лице?“.

В Падма Пура се споменава, че хората, чиито сърца остават неизменно привързани към преданото служене на Бог Виу, незабавно биват освободени от всички последици на греховния си живот. Обикновено тези последици съществуват в четири стадия. Някои от тях са готови веднага да дадат плодове, други са под формата на семена, някои са непроявени, а други се проявяват в момента. Преданото служене унищожава всички тези последици. В сърцето на предания, погълнат от служене, не остава място за греховни желания. Греховният живот е следствие от невежество; това означава човек да забрави органично присъщата си позиция на вечен слуга на Бога. Но този, който е в пълно съзнание за Ка, получава прозрението, че е вечен слуга на Бога.

В тази връзка Шрӣла Джӣва Госвмӣ пояснява, че има два вида бхакти: (1) сантат – непрекъснато предано служене с вяра и любов и (2) кдчиткӣ – предано служене, което не е постоянно, а се пробужда от време на време. Непрекъснатото предано служене също може да се раздели на две категории: (1) служене, извършвано с привързаност и (2) спонтанно предано служене. Непостоянното предано служене (кдчиткӣ) се разделя на три категории: (1) ргбхсамайӣ – предано служене, при което има проблясък на привързаност; (2) ргбхса-шӯня-сварӯпа-бхӯт – предано служене, при което липсва спонтанна любов, но преданият харесва присъщата си роля да служи и (3) бхса-рӯп – наченки на предано служене. Що се отнася до покаянието, дори незначителните наченки на предано служене заместват необходимостта от пряшчитта (покаяние). Следователно покаянието е без съмнение ненужно за този, който е развил спонтанна любов и после привързаност с любов, които са признаци за напредък отвъд кдчиткӣ. Дори на етапа на бхса-рӯп бхакти всички последици от греховния живот се изкореняват и унищожават. За Шрӣла Джӣва Госвмӣ думата кртснйена означава, че дори някой да има желание за греховна дейност, корените на това желание се унищожават още с бхса-рӯп бхакти. Примерът с бхскара, слънцето, е много подходящ. бхса аспекта на бхакти е сравнен със зазоряване, а натрупаните грехове – с мъгла. Тъй като мъглата не се разпростира високо в небето, веднага след първите лъчи на слънцето тя изчезва. По подобен начин дори незначителната връзка с преданото служене освобождава човека от цялата мъгла на греховния му живот.