ТЕКСТ 37
шрӣ-шука увча
итй укте ямадӯтаис те
всудевокта-криа
тн пратю̄чу прахасйеда
мегха-нирхрда гир
шрӣ-шука увча – Шрӣ Шукадева Госвмӣ каза; ити – така; укте – след като се обърнаха към тях; ямадӯтаи – от пратениците на Ямарджа; те – те; всудева-укта-криа – винаги готови да изпълнят заповедите на Бог Всудева (бидейки лични придружители на Бог Виу), постигнали освобождението слокя; тн – на тях; пратю̄чу – отвърнаха; прахася – като се усмихваха; идам – това; мегха-нирхрда – кънтящи като тътнещ облак; гир – с гласове.
Шукадева Госвмӣ продължи: След това почтително обръщение от пратениците на Ямарджа слугите на Всудева се усмихнаха и с дълбоки гласове, наподобяващи тътен на облаци, казаха следните думи.
Ямадӯтите се изненадали, когато Виудӯтите, макар и любезно, възпрепятствали нареждането на Ямарджа. От своя страна Виудӯтите също били изненадани, че Ямадӯтите, като слуги на върховния съдник на религиозните принципи, Ямарджа, всъщност не познавали принципите на религиозната дейност. И Виудӯтите се усмихнали, мислейки си: „Що за глупости говорят? Ако наистина са слуги на Ямарджа, те би трябвало да знаят, че Аджмила не е подходящ кандидат за тях“.