ТЕКСТ 39
катха свид дхрияте даа
ки вся стхнам ӣпситам
да ки криа сарве
хо свит катичин нм
катхам свит – с какви средства; дхрияте – е налагано; даа – наказание; ким – какво; в – или; ася – на това; стхнам – мястото; ӣпситам – желано; да – наказуеми; ким – дали; криа – плодоносни деятели; сарве – всички; хо свит – или; катичит – някои; нм – от човешките същества.
По какъв начин наказвате другите? Кои хора действително заслужават наказание? Дали всички кармӣ, въвлечени в изпълнението на плодоносни дейности, подлежат на наказание, или само някои от тях?
Този, който е упълномощен да наказва другите, не бива да наказва всекиго. Съществуват безброй живи същества; повечето са нитя мукта, вечно освободени, и се намират в духовния свят. Немислимо е освободените живи същества да подлежат на съд. В материалния свят се намират само малка част от живите същества: около една четвърт. И повечето от тях – тези, които принадлежат към 8 000 000 от 8 400 000 форми на живот – са по-нисши от човешките същества. Те не подлежат на наказание, тъй като се развиват по естествен начин под действието на законите на материалната природа. Човешките същества, бидейки с развито съзнание, носят отговорност, но не всички подлежат на наказание. Тези, които извършват висши благочестиви дейности, стоят над наказанията. Единствено извършващите греховни дейности подлежат на наказание. Ето защо Виудӯтите специално се интересували от това кой подлежи на наказание и защо Ямарджа е назначен да отсъжда кой трябва и кой не трябва да бъде наказан. По какво се съди? Какъв е основният принцип на това право? Това били въпросите, зададени от Виудӯтите.