No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 40

ямадӯт ӯчу
веда-праихито дхармо
хй адхармас тад-випаряя
ведо нряа скт
сваямбхӯр ити шушрума

ямадӯт ӯчу – пратениците на Ямарджа казаха; веда – в четирите Веди (Сма, Яджур, г и Атхарва); праихита – се препоръчват; дхарма – религиозни норми; хи – наистина; адхарма – принципите на безбожието; тат-випаряя – в противоречие с (това, което не се подкрепя от ведическите наставления); веда – Ведите, книги на знанието; нряа скт – самата Върховната Божествена Личност (като думи на Нряа); сваям-бхӯ – самородни, независими (появили се от диханието на Нряа, а не предадени от някой друг); ити – това; шушрума – ние чухме.

Ямадӯтите отговориха: Религиозните норми, дхарма, са предписани във Ведите, а всичко, което им противоречи, е безбожие. Ведите са самородни, те са самата Върховна Божествена Личност. Това сме чули от Ямарджа.

Слугите на Ямарджа отговорили съвсем правилно; не си измисляли религиозни или безбожни принципи. Те просто обяснили това, което са чули от авторитета Ямарджа. Махджано йена гата са пантх: човек трябва да следва махджана, авторитетна личност. Ямарджа е един от дванайсетте авторитети. Ямадӯтите, слугите на Ямарджа, отговорили съвършено ясно с думата шушрума („ние чухме“). Хората от съвременната цивилизация си измислят сбъркани религиозни принципи, плод на умозрително съчиняване. Това не е дхарма. Тези хора не знаят какво е дхарма и какво е адхарма. В началото на Шрӣмад Бхгаватам се казва: дхарма проджджхита-каитаво 'тра дхарма, която не намира потвърждение във Ведите, се отхвърля от шрӣмад-бхгавата дхарма. Бхгавата дхарма съдържа единствено думите на Върховната Божествена Личност. Бхгавата дхарма означава сарва-дхармн паритяджя мм ека шараа враджа – човек трябва да приеме авторитета на Върховната Божествена Личност и да му се отдаде; на него и на казаното от него. Това е дхарма. Например Арджуна смятал насилието за адхарма и отказвал да се сражава, но Ка го подтикнал да се бие. Изпълнявайки заповедите на Ка, Арджуна е истински дхармӣ, защото заповедта на Ка е дхарма. Ка казва в Бхагавад-гӣт (15.15): ведаиш ча сарваир ахам ева ведя– „Смисълът на веда, знанието, е да бъда опознат Аз“. Този, който познава Ка съвършено, е освободен. Както казва Ка в Бхагавад-гӣт (4.9):

джанма карма ча ме дивям
ева йо ветти таттвата
тяктв деха пунар джанма
наити мм ети со 'рджуна

„Този, който познава трансценденталната природа на моите появявания и дейности, след като напусне тялото си, не се ражда отново в материалния свят, а достига вечната ми обител, о, Арджуна“. Този, който разбира Ка и изпълнява неговите заповеди, е достоен да се върне у дома, при Бога. В заключение можем да кажем, че дхарма (религията) се основава на наставленията на Ведите, а адхарма (безбожието) е всичко, което противоречи на Ведите.

Всъщност дхарма не е създадена от Нряа. Във Ведите се казва: ася махато бхӯтася нишваситам етад г-веда ити – предписанията на дхарма произлизат от диханието на Нряа, върховното живо същество. Нряа съществува вечно и диша вечно, следователно дхарма, наставленията на Нряа, също съществуват вечно. Шрӣла Мадхвчря, родоначалникът на Мдхва-Гауӣя сампрадя, казва:

ведн пратхамо вакт
харир ева ято вибху
ато вив-тмак вед
итй хур ведадина

Трансценденталните думи на Ведите произлизат от устата на Върховната Божествена Личност. Ведическите принципи са принципи на ваиавите, тъй като Виу е първоизточникът на Ведите. Ведите съдържат единствено наставленията на Виу и последователят на ведическите принципи е ваиава. Ваиавите не се числят към някое измислено общество в материалния свят. Както се потвърждава в Бхагавад-гӣт, ваиавите са истинските познавачи на Ведите (ведаиш ча сарваир ахам ева ведя).

« Previous Next »