ТЕКСТ 50
пачабхи куруте свртхн
пача ведтха пачабхи
екас ту оашена трӣн
свая саптадашо 'шнуте
пачабхи – с петте действени сетива (глас, ръце, крака, анус и гениталии); куруте – извършва; сва-артхн – това, което желае; пача – с петте обекта на сетивата (звук, форма, допир, мирис и вкус); веда – знае; атха – така; пачабхи – петте сетива за възприятие (слушане, виждане, помирисване, вкусване и докосване); ека – единият; ту – но; оашена – от тези петнайсет елемента и ума; трӣн – трите вида състояния (щастие, нещастие и комбинация от двете); сваям – то, самото живо същество; саптадаша – седемнайсетият елемент; ашнуте – се наслаждава.
Над петте сетива за възприятие, петте действени сетива и петте обекта на сетивата стои умът, шестнайсетият елемент. Над ума е седемнайсетият елемент – живото същество, душата. Тя сама се наслаждава на материалния свят във взаимодействие с останалите шестнайсет елемента, преживявайки три състояния: щастие, нещастие и смесица от двете.
Всеки работи с ръце, крака и другите сетива, за да постигне определена цел, съответстваща на житейската му представа. Човек опитва да се наслаждава на петте обекта на сетивата (форма, звук, вкус, мирис и допир), лишен от знание за истинската цел на живота – удовлетворението на Върховния Бог. Тъй като пренебрегва Върховния, той бива поставен в материални условия и тогава си измисля различни начини да подобри своето положение, без ни най-малко намерение да следва наставленията на Върховната Божествена Личност. Въпреки това Върховният Бог е толкова милостив, че идва лично и дава наставления на обърканото живо същество как да действа смирено и постепенно да се завърне у дома, при Бога, където го очаква вечен, умиротворен живот, изпълнен с блаженство и знание. Тялото на живото същество представлява много сложна комбинация от материални елементи и в това тяло то е съвсем само. Например този, който се дави насред океана, трябва да плува самичък. Въпреки че в океана плуват много други хора и водни животни, той ще трябва сам да се погрижи за себе си, защото никой друг няма да му помогне. Затова тук се казва, че седемнайсетият елемент, душата, трябва да действа сама. Колкото и да се опитваме да изградим общество, приятелство и любов, никой освен Върховния Бог, Ка, няма да ни помогне. Ето защо единствената ни грижа трябва да бъде как да удовлетворим Ка. И Ка изисква това от нас (сарва-дхармн паритяджя мм ека шараа враджа). Объркани от материалните условия, човешките същества се опитват да постигнат обединение, но всичките им усилия за обединени хора и нации остават напразни. Всеки трябва сам да води собствена борба за съществуване срещу множеството природни елементи. Единствената ни надежда, както съветва Ка, е да му се отдадем, защото Той може да ни избави от океана на невежеството. Шрӣ Чайтаня Махпрабху отдава следната молитва:
айи нанда-танӯджа кикара
патита м виаме бхавмбудхау
кпа тава пда-пакаджа-
стхита-дхӯлӣ-садша вичинтая
„О, Ка, любими сине на Нанда Махрджа, аз съм твой вечен слуга, но по някакъв начин съм паднал в този океан от невежество и въпреки огромните ми усилия не е възможно да се спася сам. Ако Ти милостиво ме извадиш и ме поставиш като прашинка върху лотосовите си нозе, това ще ме спаси“.
Бхактивинода хкура изразява подобно настроение в една от песните си:
анди карама-пхале,
паи' бхаврава-джале,
тарибре н декхи упя
„О, мой Господи, не мога да си спомня кога, но някак си съм паднал в този океан от невежество и сега не намирам начин да се спася“. Трябва да помним, че всеки носи отговорност за собствения си живот. Ако човек стане чист предан на Ка, той се освобождава от океана на невежеството.