ТЕКСТ 51
тад етат оаша-кала
лига шакти-трая махат
дхатте 'нусасти пуси
хара-шока-бхартидм
тат – следователно; етат – това; оаша-калам – разделено на шестнайсет части (десетте сетива, умът, и петте обекта на сетивата); лигам – финото тяло; шакти-траям – следствието от трите гуи на материалната природа; махат – непреодолимо; дхатте – дава; анусастим – почти непрекъснато редуване и прераждане в различни тела; пуси – на живото същество; хара – ликуване; шока – скръб; бхая – страх; рти – нещастие; дм – което носи.
Финото тяло е разделено на шестнайсет части – пет сетива за придобиване на знание, пет действени сетива, пет вида обекти за сетивно наслаждение и ум. Това фино тяло е следствие от трите гуи на материалната природа. То е изпълнено с непреодолими желания и така принуждава живото същество да преминава от един живот в друг, в тялото на човек, на животно или на полубог. Когато получи тяло на полубог, живото същество несъмнено ликува; когато получи тяло на човек, винаги скърби, а когато получи тяло на животно, винаги изпитва страх. Но при всички случаи то всъщност е нещастно. Неговото жалко съществуване се нарича састи, прераждане в материалния живот.
В този стих се обяснява същността на материалната обусловеност. Живото същество, седемнайсетият елемент в тялото, се бори само̀ живот след живот. Тази борба се нарича састи, материално обусловен живот. В Бхагавад-гӣт се казва, че силата на материалната природа е непреодолима (дайвӣ хй е гуамайӣ мама м дуратя). Тя измъчва живото същество в различни тела. Но Бхагавад-гӣт ни уверява, че когато се отдаде на Върховната Божествена Личност, живото същество се освобождава от това оплитане (мм ева йе прападянте мм ет таранти те). Така животът му става успешен.