ТЕКСТОВЕ 56 – 57
ая хи шрута-сампанна
шӣла-втта-гулая
дхта-врато мдур днта
сатя-в мантра-вич чхучи
гурв-агнй-атитхи-вддхн
шушрӯур анахакта
сарва-бхӯта-сухт сдхур
мита-вг анасӯяка
аям – тази личност (на име Аджмила); хи – наистина; шрута-сампанна – добре образован във ведическото знание; шӣла – с добър характер; втта – добро поведение; гуа – и добри качества; лая – вместилище; дхта-врата – стриктен в следването на ведическите наставления; мду – много мил; днта – напълно овладял ума и сетивата; сатя-вк – винаги честен; мантра-вит – знаеше как да пее ведическите химни; шучи – винаги много спретнат и чист; гуру – духовния учител; агни – полубога на огъня; атитхи – гости; вддхнм – и на възрастните членове на рода; шушрӯу – служеше с голяма почит; анахакта – без гордост или самомнение; сарва-бхӯта-сухт – дружелюбен към всички живи същества; сдху – добре възпитан (никой не може да открие и най-малък недостатък в характера му); мита-вк – много внимаваше да не говори глупости; анасӯяка – независтлив.
В началото този брхмаа на име Аджмила изучаваше всички ведически писания. Той имаше добър характер, добро поведение и добри качества. Стриктно следваше ведическите наставления, беше мил и вежлив, държеше в подчинение ума и сетивата си. Нещо повече, той винаги казваше истината, знаеше как да пее ведическите мантри и беше много чист. Аджмила се отнасяше с дълбока почит към духовния си учител, полубога на огъня, гостите и възрастните хора в рода си. Несъмнено бе освободен от неуместна гордост. Беше почтен, доброжелателен към всички живи същества и много възпитан. Той никога не говореше безмислици и не завиждаше на никого.
Ямадӯтите, пратениците на Ямарджа, обясняват какво в действителност е благочестие и неблагочестие и как живото същество е оплетено в материалния свят. Разказвайки историята за живота на Аджмила, Ямадӯтите споменават, че в началото той задълбочено изучавал ведическата литература. Бил възпитан, спретнат, чист и много мил към всекиго. Всъщност Аджмила притежавал всички добри качества и бил пример за съвършен брхмаа. Един брхмаа трябва да е благочестив, да следва религиозните принципи и да притежава добри качества. Тези стихове разясняват какво означава благочестие. Шрӣла Вӣраргхава чря споменава, че дхта врата означава дхта врата стрӣ-сага-рхиттмака-брахмачаря-рӯпам. С други думи, Аджмила, като съвършен брахмачрӣ, следвал правилата на целомъдрието; той бил много добросърдечен, честен, чист и непорочен. Следващите стихове описват как Аджмила въпреки тези си качества пропаднал дотолкова, че да бъде наказан от Ямарджа.