ТЕКСТ 62
стамбхаянн тмантмна
ват саттва ятх-шрутам
на шашка самдхту
мано мадана-вепитам
стамбхаян – опитваше се да обуздае; тман – с интелигентността; тмнам – умът; ват саттвам – колкото му беше възможно; ятх-шрутам – като помнеше наставленията (за целомъдрие, брахмачаря, дори да не поглежда жена); на – не; шашка – беше способен; самдхтум – да възпре; мана – ума; мадана-вепитам – възбуден от Купидон, или похотливо желание.
Доколкото му беше възможно, той упорито се опитваше да си припомни наставленията на шстрите, че не бива дори да поглежда жена. С помощта на своето знание и интелигентност се мъчеше да обуздае похотливите желания, но възбуден от силата на Купидон в сърцето му, той не успя да овладее ума си.
Докато не е много силен в знанието, търпението и контрола над тялото, ума и интелигентността, човек много трудно ще обуздава похотливите си желания. Както е описано по-горе, дори един добре обучен брхмаа не могъл да овладее похотта си и да се въздържи при вида на мъж и млада жена, които се прегръщат и се готвят да правят секс. Ако човек няма специалната закрила на Върховната Божествена Личност чрез предано служене, е изключително трудно да поддържа самоконтрол поради влиянието на материалистичния живот.