ТЕКСТ 63
тан-нимитта-смара-вджа-
граха-грасто вичетана
тм ева манас дхян
сва-дхармд вирарма ха
тат-нимитта – поради това че беше я видял; смара-вджа – като се възползва от това, че винаги мислеше за нея; граха-граста – попаднали в затъмнение; вичетана – напълно забравил истинското си положение; тм – нея; ева – несъмнено; манас – с ума; дхян – медитирайки върху; сва-дхармт – от регулиращите принципи, следвани от брхмаите; вирарма ха – той напълно прекрати.
Както слънцето и луната биват затъмнени от нисша планета, така и този брхмаа напълно изгуби здравия си разум. При това положение той непрекъснато мислеше за проститутката. Не след дълго той я взе като слугиня в дома си и изостави предписаните брамински принципи.
С този стих Шукадева Госвмӣ насочва вниманието на читателя върху факта, че издигнатият брхмаа Аджмила бил така обсебен от общуването с проститутката, че напълно забравил всичките си брахмински дейности. Въпреки това в края на своя живот, повтаряйки четирите срички на името Нряа, той бил спасен от пагубната опасност да пропадне. Свалпам апй ася дхармася тряте махато бхат – дори малкото предано служене може да ни спаси от най-голямата опасност. Преданото служене, започващо с възпяване на святите имена на Бога, е толкова могъщо, че дори човек да пропадне от издигнатото си положение на брхмаа, въвлечен в сексуален живот, ако по някакъв начин възпява святите имена на Бога, той ще бъде спасен от всички нещастия. Такова е изключителното могъщество на святото име на Бога. Затова Бхагавад-гӣт ни съветва дори за миг да не забравяме възпяването на святото име (сатата кӣртаянто м ятанташ ча дха-врат). В материалния свят съществуват толкова много опасности, че всеки може да падне от издигнатото си положение по всяко време. Но ако остане чист и постоянен в повтарянето на Харе Ка мах мантра, без съмнение ще бъде спасен.